Читать «Хипнотизаторът» онлайн - страница 18

— Но аз съм длъжен да преценя какво е най-доброто за пациента.

— Може би най-доброто за него е да не загуби сестра си.

— Аз също съм мислил за това, разбира се, ще погледна пациента още веднъж — казва Ерик. — Но всъщност вече съм убеден, че е прекалено рано.

— Добре — отговаря Юна.

Даниела влиза облечена в елегантно червено палто, движи се с бързи крачки, казва, че трябва да тръгва, и му подава до половината попълнен медицински картон.

— Смятам, че съвсем скоро — обяснява Ерик на Юна, — само след няколко часа, пациентът ще се събуди дотолкова, че да може да се разговаря с него. Но след това… трябва да разберете, чака ни дълъг терапевтичен процес. Един разпит може така да влоши състоянието на момчето, че…

— Ерик, няма значение какво мислим ние — прекъсва го Даниела. — Прокурорът вече е взел решение, смята, че са налице основателни причини.

Ерик се обръща и поглежда въпросително към Юна.

— Значи нямаш нужда от нашето одобрение? — пита той.

— Не — отговаря Юна.

— Какво чакаш?

— Мисля, че Йозеф вече достатъчно се е измъчил — отговаря Юна. — Не искам да го излагам на нещо, което може да му навреди, но същевременно трябва да открия сестра му, преди убиецът да я намери. А момчето вероятно е видяло лицето на похитителя. Ако не ми помогнеш да го разпитам, ще го направя по традиционния начин, но естествено, предпочитам най-добрия подход.

— И кой е той? — пита Ерик.

— Хипноза — отговаря Юна.

Ерик го поглежда, след което бавно казва:

— Дори не ми е разрешено да хипнотизирам…

— Говорих с Аника — казва Даниела.

— Какво каза тя? — пита Ерик и не може да се стърпи да не се усмихне.

— Решението съвсем не е популярно — да позволиш прилагането на хипноза върху нестабилен пациент, който освен това е непълнолетен, но тъй като аз отговарям за пациента, тя остави на мен да направя преценката.

— Наистина ми се иска да избегна това — казва Ерик.

— Защо? — пита Юна.

— Не смятам да го обсъждам, но съм обещал повече да не хипнотизирам, мое решение, което все още мисля за правилно.

— И правилно ли е в този случай? — пита Юна.

— Наистина не знам.

— Направи едно изключение — казва Даниела.

— Хипноза значи — свежда глава Ерик.

— Искам да опиташ веднага щом прецениш, че пациентът е дори малко възприемчив към хипноза — казва Даниела.

— Би било добре и ти да присъстваш — казва Ерик.

— Аз взех решението да се приложи хипноза — обяснява тя. — При условие че ти поемеш отговорността за пациента оттук нататък.

— Значи оставам сам?

Даниела го гледа с уморено лице и казва:

— Работила съм цяла нощ, бях обещала на Тиндра да я придружа до училище, довечера ще се обяснявам с нея, но сега наистина трябва да се прибера вкъщи и да се наспя.

Ерик я гледа как минава по коридора. Червеното палто се развява след нея. Юна поглежда към пациента. Ерик отива до тоалетната, заключва вратата, измива лицето си, издърпва няколко хартиени салфетки и избърсва челото и страните си. Изважда телефона си и се обажда на Симоне, но никой не отговаря. Опитва на домашния номер, изслушва сигналите и съобщението на телефонния секретар. Когато сигналът за записване се включва, вече не знае какво да каже: