Читать «Магьосническо сърце» онлайн - страница 4

Нещо остро се заби в подметката й и тя изскимтя, усещайки струйка гореща, лепкава кръв. Тя изруга на Аемни, един от обичайно говорените езици от всички видове. Сега им оставяше перфектна следа.

Тя сви в уличката и почти се сблъска с един мъж. Той й извика, когато тя го заобиколи и забърза надолу по тротоара.

В другия край, поток от хора напускаха сградата, разпръсквайки се из тъмните през нощта улици под ярко осветения знак, който висеше отгоре, говорейки и смеейки се. Знаейки, че тълпата бе единственият й шанс, Клеър заобиколи, пресичайки улицата. Лъскавите, движещи се бързо превозни средства — коли, така ги наричаха — пищяха и кривваха.

Тя се гмурна сред тълпата от другата страна, разпръсквайки тези, които бяха в непосредственото й обкръжение, с изненадани ахкания. Рискувайки да хвърли поглед назад, тя видя, че двамата Атрика бяха стигнали улицата и я бяха забелязали. Проправиха си път към нея.

— Помощ! Помогнете ми! — Гласът й звучеше дрезгаво и тя се задави с английския. Използваше го с Ру, когато той искаше практика, и със земния магьосник, Томас, когато беше заловен в Иристрай. Иначе не го бе говорила откакто майка й бе починала.

Хората около нея изглеждаха разтревожени. Повечето не я погледнаха. Правеха се, че я няма там, търсеща помощ, със съдрани обувки и разкъсана, мръсна рокля, които не осигуряваха защита от студения, хапещ въздух. Някои я погледнаха със съжаление на лицата си; други се подсмихваха и говореха иззад ръцете си. Една жена притисна в ръката й едно от парчетата зелена хартия. Клеър се взря в него, неразбирайки. Тя молеше за помощ, не за пари.

— Моля, даае… демоните — прошепна тя. — Демоните Атрика ще ме хванат.

Атрика щяха да отворят седалището на магията й, за да получат елиум. Щяха да я счупят като орех, за да се доберат до ядката вътре. Как ли Ру изобщо си е представял, че тя ще успее? Една слугиня аемон срещу двама мотивирани демони Атрика?

Тя затвори очи, преживявайки отново момента, когато Атрика бяха насилили вратата на стаята с портала на Итрай. Избликът на ярка магия, виковете и звуците на войната, всичките убийствено разгневени Атрика. Ру дори можеше да е мъртъв сега. Нямаше помощ в непосредственото й бъдеще. Дори и Ру да бе оцелял, щеше да отнеме много време, за да отвори нов портал и дори още по-дълго, за да я проследи.

Една ръка се сви върху рамото й, стряскайки я. Тя вдигна поглед към красиво мъжко лице. Елегантни, извити вежди, зелени очи, усмивка.

— Ела с мен — каза мъжът. — Има закусвалня нагоре по пътя. Ще вземем храна и ще видим какво можем да направим, за да ти помогнем.

Погледът й отскочи обратно към дааеманите, пресичащи улицата. Вече бяха много близо. Тя сграбчи ръката на мъжа.

— Да, да вървим.

Той потупа ръката й.

— Всичко е наред. Сега се успокой, става ли?

Тя хвърли поглед назад към преследвачите си.