Читать «Магьосническо сърце» онлайн - страница 10

Когато достигнаха целта си, тя бе задрямала заради комбинацията от топлина и усещането да има нещо в стомаха си. Чувстваше се така, сякаш можеше да спи цяла седмица. Когато това приключеше, ако приключеше някога… точно това щеше да направи.

Колата спря и те я въведоха в просторна тухлена сграда. Тя все още стискаше одеялото плътно около себе си.

Поведоха я покрай редица от бюра, където други полицаи пишеха, говореха или пренареждаха документи. Най-накрая достигнаха целта си, малка стая с маса и няколко стола, и я оставиха там. След няколко минути влезе жена полицай с чаша от някаква вкусна, сладка, гореща напитка, която Клеър изпи почти на една глътка.

— Какво е това? — Клеър попита тъмнокосата жена, полицай Малори.

Лицето на полицай Малори премина в изражение на раздразнено неверие.

— Горещ шоколад.

— Хубаво е.

Тя изсумтя.

— Какво? Никога преди ли не си пила горещ шоколад?

Клеър поклати глава.

Вратата се отвори отново и влезе мъжът от закусвалнята. Изгледа я продължително.

— Здравей, Клеър. Аз съм доктор Хичинсън. Противно на това, което може би си мислиш, аз съм тук, за да ти помогна.

Тя не каза нищо, отмествайки поглед. Не харесваше този мъж. Чрез мълчаливата си водна магия, тя усещаше, че той бе лош.

Той седна на масата срещу полицай Малори и те продължиха да я обсъждат, сякаш тя не съществуваше. Клеър спокойно отпиваше от горещия си шоколад и се развеселяваше като си мислеше за всички възможни начини, по които можеше да разполага с магията си и можеше да ги поразтърси.

Клеър бе на осем години, когато майка й почина. Тогава Ру я взе като своя прислужница, за да я предпази. От тогава Ру всеки ден бе променял магията й — клъцвайки тук, прибавяйки там. Бе я дарил със способности много по-големи от земната магия, с която се бе родила. Тя бе могъща и толкова много искаше да покаже на полицай Малори и доктор Хичинсън точно колко могъща е в действителност.

Доктор Хичинсън преплете пръсти върху масата пред себе си.

— Излизах от зала Ливингстън на Диърборн и Рандолф след представлението. Тя се втурна сред тълпата, крещейки, че я преследват демони. Заведох я в ресторанта и повиках полиция. В закусвалнята, тя отново изказа мнението си, че бяга от демони и че току-що е пристигнала в това измерение. Тогава скочи и мъжът в закусвалнята я подгони. Предположих, че е неин приятел или съпруг.

При тази забележка, кръвта във вените на Клеър се разбушува.

— Той не ми е приятел или съпруг!

Полицай Малори забеляза присъствието й.

— Кой е той тогава? Той успя да избяга от полицаите ни, Клеър. Ако искаш да повдигнеш обвинения срещу него, трябва да ни дадеш името му.

Тя затвори рязко уста, неспособна да обясни истинската самоличност на Теван. Те вече вярваха, че е луда, невежи хора. Ако продължеше да бърбори за демони, щеше да стане по-зле за нея. Тя кръстоса ръце на гърдите си.

— Отказвам да разкрия самоличността му.

— Мислех, че е демон — каза с презрение полицай Малори.

— Не зная за какво говорите. Няма такова нещо като демони.