Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 264

Експлозивната публичност около ареста на Бристоу никак не бе навредила на бизнеса на Страйк. Не след дълго май наистина ще има нужда от секретарка. Ето, дори и сега, докато се качваше по стълбите бавно и мъчително, чуваше гласа на Робин, която говореше по телефона:

— … среща едва за вторник, боя се. Господин Страйк ще е зает през целия ден в понеделник… Да… непременно… Записвам ви за единайсет часа. Да. Благодаря. Дочуване.

Робин се завъртя на стола си при влизането на Страйк.

— Какво представлява Джона? — попита го тя.

— Симпатяга — отвърна Страйк, като се отпусна на издъненото канапе. — Ситуацията му е разбъркала главата. Но алтернативата бе десетте милиона да идат при Бристоу, така че ще трябва да се справи някак.

— Докато те нямаше, се обадиха трима евентуални клиенти — каза тя, — но този последният малко ме притеснява. Може да се окаже поредният журналист. Повече настояваше да обсъждаме теб, отколкото проблема му.

Вече бе имало няколко подобни обаждания. Пресата с ликуване се бе вкопчила в историята, която изобилстваше от различни гледни точки и от всичко, което репортерите обичаха най-много. Страйк беше широко застъпен в публикациите. За негова радост най-използваната снимка бе една отпреди десет години, правена още когато бе в армията. Бяха изровили обаче и снимката на рокзвездата, съпругата му и супергрупарката.

Много се изписа за полицейската некомпетентност; Карвър бе сниман забързан по улицата с развяно сако и видими петна от пот по ризата. Ала към Уордъл, красивия Уордъл, който бе помогнал на Страйк за изобличаването на Бристоу, бяха се отнесли със симпатия, особено жените журналистки. В центъра обаче отново бе Лула Ландри; всеки репортаж по случая бе придружен от снимки на мъртвия модел с нейното безупречно лице и гъвкаво изваяно тяло.

Робин говореше нещо, но Страйк не я слушаше, разсеян от пулсиращата болка в ръката и крака си.

— … всички файлове и твоя дневник. Защото сега ще ти трябва някой, няма да можеш да се справяш сам.

— Няма — съгласи се той и с мъка се изправи на крака. Възнамерявал бе да го стори по-късно, в момента на нейното тръгване, но и сегашният момент не бе с нищо по-лош от всеки друг. При това му даваше основание да се надигне от извънредно неудобното канапе. — Чуй, Робин… Все още не съм ти благодарил както трябва…

— Направи го вече — побърза да го прекъсне тя. — В таксито, на път за болницата. Но и без това няма нужда. Беше удоволствие за мен. Влюбена бях в тази работа.

Той вече куцукаше към вътрешния кабинет и не улови трепването в гласа й. Подаръкът беше скрит на дъното на войнишката му торба. Беше много лошо опакован.

— Заповядай — каза той. — Това е за теб. Без помощта ти никога не бих се справил.

— О! — промълви задавено Робин и Страйк бе едновременно трогнат и леко изплашен, когато видя по бузите й да се стичат сълзи. — Не биваше…

— Отвори го у дома — каза той, но твърде късно. Пакетът буквално сам се разпадаше в ръцете й. От хартията се плъзна нещо отровнозелено и падна на бюрото пред нея. Тя ахна.

— О… божичко… Корморан…