Читать «Зовът на кукувицата» онлайн - страница 2

— … от своя пентхаус около два часа тази нощ. Полицията е била известена от дежурния охранител в сградата…

— … още няма признаци, че се канят да преместят трупа, което кара някои да допускат…

— … не е известно дали е била сама при падането си…

— … в сградата влязоха полицейски екипи, които ще направят щателен обиск.

Студена светлина изпълваше вътрешността на палатката. Двама мъже бяха приклекнали до тялото, готови най-сетне да го приберат в чувала. Главата й бе прокървила малко в снега. Лицето беше наранено и подуто, едното око представляваше само цепка, а от другото сребрееше помътнялото бяло между подпухналите клепачи. Когато бюстието й, обсипано с пайети, просветнеше, се създаваше притеснителното впечатление за движение — сякаш тя отново диша или напряга мускули, готова да се надигне. Отгоре по покрива на палатката снегът се сипеше с мек звук, сякаш потропваха връхчета на пръсти.

— Къде е проклетата линейка?

Раздразнението на детектив Рори Карвър растеше. Беше шкембест мъж, лицето му имаше цвета на цвекло, по ризата му, под мишниците, личаха, както обикновено, кръгове от пот, а и ограниченият запас от търпението му се беше изчерпал преди часове. Прекарал беше тук почти толкова време, колкото и трупът; краката му вече бяха дотолкова премръзнали, че не ги чувстваше, главата му се маеше от глад.

— Линейката ще е тук до две минути — отвърна детектив сержант Ерик Уордъл, без да съзнава, че отговаря на въпроса на шефа си, когато влезе в палатката, притиснал мобилен телефон до ухото си. — Тъкмо опразних пространство, където да паркира.

Карвър изпъшка. Лошото му настроение се засилваше от убедеността, че Уордъл е въодушевен от присъствието на фотографи. С приятна по момчешки външност, с гъста и чуплива кестенява коса, сега поръсена със сняг, Уордъл по мнението на Карвър умишлено се беше разтакавал по време на няколкото им излизания извън палатката.

— Поне тия ще се разотидат, щом трупът бъде откаран — подхвърли Уордъл, като продължаваше да наднича навън към фотографите.

— Въобще няма да се махнат, докато все още това място се води местопрестъпление — сопна се Карвър.

Уордъл не отговори на неизреченото предизвикателство. Въпреки това Карвър избухна:

— Тъпата нещастница е скочила. Никой друг не е бил там. Твоята свидетелка е била надрусана до…

— Пристига — обяви Уордъл и за огромно отвращение на Карвър се изниза от палатката да чака линейката, отново изложен пред камерите.

Случката изтика новините за политика, войни и природни бедствия и всичките й версии бяха украсени със снимки на безупречното лице на жената, на гъвкавата й изваяна фигура. Само за часове малкото известни факти се бяха разпространили като вирус до милиони: публичният скандал с нейния приятел знаменитост, прибирането у дома сама, дочутият писък и накрая фаталното падане…

Приятелят се укри в клиника за лечение на зависимости, но полицията пазеше непроницаемо мълчание; хората от обкръжението й вечерта преди нейната смърт бяха безмилостно преследвани от репортери; бяха запълнени хиляди колони с текст по вестници и списания, както и часове с телевизионни новини, а жената, кълняща се, че е чула втори скандал мигове преди падането на тялото, също получи мимолетна слава и бе възнаградена с малка снимка до изображенията на загиналото красиво момиче.