Читать «Зъбите на тигъра» онлайн - страница 13

Следващото действие на Карузо беше да провери спалнята. Беше празна. Кухнята също. Задната врата беше заключена отвътре. За момент почувства облекчение. В къщата нямаше друг човек. Погледна отново похитителя. Очите му все още бяха отворени, обаче изстрелите на Доминик бяха безпогрешни. Първо сложи белезници на трупа, защото така го бяха учили. След това провери сънната артерия заради пулса, но нямаше никакъв смисъл да го прави. Човекът не виждаше нищо друго освен вратата за ада. Карузо извади клетъчния си телефон и набра отново номера на офиса.

— Дом? — попита Елис, когато той се обади.

— Да, Сенди, аз съм. Току-що го застрелях.

— Какво? Какво искаш да кажеш? — попита разтревожена Сенди Елис.

— Малкото момиченце е тук с прерязано гърло. Влязох, а онзи се нахвърли срещу мен с нож. Застрелях го. Мъртъв е проклетникът.

— Господи, Доминик! Областният шериф ще пристигне до две минути. Изчакай го.

— Разбрано, ще чакам, Сенди.

Не мина и минута и той чу звука на сирена. Карузо излезе на входа. Прибра револвера в кобура, след което извади картата на агент на ФБР от джоба си и я задържа в лявата си ръка, когато шерифът приближи с револвер в ръка.

— Всичко е под контрол — докладва Карузо колкото може по-спокойно. Вече едва се владееше. Махна с ръка на шериф Търнър да влезе в къщата, но самият той остана навън. След малко полицаят излезе, прибрал в кобура своя „Смит и Уесън“.

Търнър беше типичен южняшки шериф — висок, широкоплещест, с яки ръце, а коланът на револвера му висеше ниско под кръста. Само че беше негър, а това не беше точно като във филмите.

— Какво стана? — попита той.

— Чакай за малко да си поема дъх — каза Карузо, пое дълбоко въздух и се замисли за момент как да разкаже за случилото се. Беше важно да изясни всичко пред Търнър, защото убийството е местно престъпление и влизаше в неговата юрисдикция.

— Добре. — Търнър бръкна в джоба на ризата си и извади пакет цигари. Предложи една на Карузо, който поклати глава.

Младият агент седна на небоядисания дървен праг и се опита да си събере мислите. Какво точно се беше случило? Какво точно беше направил току-що? И как точно трябваше да го обясни? Тайно в себе си изобщо не съжаляваше за стореното. Поне не и за субекта. За Пенелопа Дейвидсън беше също прекалено късно. Може би трябваше да дойде час по-рано, а може би само половин час? Малкото момиченце нямаше да си бъде у дома тази вечер. Майка й вече нямаше да я завива в леглото, а баща й да я прегръща. Чувстваше само съжаление, че беше пристигнал твърде късно.

— Можеш ли да говориш? — попита шериф Търнър.

— Търсех място, подобно на това, и когато минах покрай него и видях паркирания микробус… — започна Карузо.

След това се изправи и влезе с шерифа в къщата, за да му разкаже подробностите.

— Спънах се в масичката. Той ме видя, грабна ножа и се обърна към мен, затова извадих револвера и застрелях копелдака. Мисля, че с три куршума.

— Така, така — каза Търнър и отиде при тялото. От него не беше изтекла много кръв. И трите куршума бяха пронизали сърцето, което почти моментално беше престанало да работи и да изтласква кръв.