Читать «Зъбите на тигъра» онлайн - страница 12

Във ваната беше Пени Дейвидсън. Беше гола, с широко отворени сини като китайски порцелан очи и с прерязано от край до край гърло. Цялата й кръв се беше разляла върху плоските й гърди и отстрани на ваната. Гърлото й беше така жестоко прерязано, че зееше като втора уста.

Колкото и да е странно, гледката не предизвика физическа реакция у Карузо. Той машинално сравни лицето на момичето с това от снимката, но за момента мислеше само за това, че човекът, извършил деянието, беше жив, и то само на няколко крачки от престъплението.

Даде си сметка, че шумът, който беше чул, беше дошъл отляво и отпред, от гостната. Телевизор. Субектът сигурно беше там. Можеше ли да има и някой друг? Нямаше време да мисли за това, а и в момента това не го интересуваше.

Бавно, предпазливо, с разтуптяно сърце пристъпи напред и надникна зад ъгъла. Той беше там. Бял мъж, наближаващ четиридесетте, с оредяваща коса, чието внимание беше погълнато изцяло от телевизора. Даваха филм на ужасите. Писъкът сигурно беше дошъл оттам. От време на време отпиваше бира от алуминиева кутия. Лицето му изразяваше задоволство и изобщо не изглеждаше разстроен. Сигурно го е правил и друг път, помисли си Доминик. Точно пред него… Господи, на масичката за кафе се виждаше окървавен касапски нож. Цялата му фланелка беше изпръскана с кръв от гърлото на момиченцето.

— Лошото при тези откачалници е, че никога не оказват съпротива — беше казал един от преподавателите в школата. — О, да, те са твърде самонадеяни, когато държат децата в ръцете си, но за голямо съжаление никога не оказват съпротива на въоръжени ченгета — беше продължил инструкторът.

Днес ти няма да отидеш в затвора, каза си Карузо. Тази мисъл му мина съвсем несъзнателно. Палецът на дясната му ръка дръпна назад ударника, привеждайки оръжието в готовност за стрелба. За част от секундата усети, че ръцете му са леденостудени.

В левия ъгъл при влизане в стаята имаше стара, паянтова осмоъгълна масичка, върху която беше сложена прозрачна стъклена ваза. Беше евтина, купена вероятно от местния супермаркет и сигурно предназначена за цветя, но днес беше празна. Бавно, внимателно Карузо протегна крак и ритна масичката. Стъклената ваза се разби с трясък на дървения под.

Субектът рязко подскочи, обръщайки се да види неочаквания посетител. Защитната му реакция беше по-скоро инстинктивна, отколкото съзнателна. Той грабна касапския нож от масичката за кафе. Карузо дори нямаше време да се усмихне, макар да знаеше, че субектът беше допуснал последната грешка в живота си. В американската полиция е азбучна истина, че човек, въоръжен с нож, на по-малко от три метра, представлява смъртоносна заплаха. Той дори беше започнал да се изправя на крака.

Обаче така и не успя.

Пръстът на Карузо натисна спусъка на револвера, изпращайки първия куршум право в сърцето на престъпника. За по-малко от секунда последваха още два. Бялата му фланелка почервеня. Той сведе поглед към гърдите си, след това вдигна очи към Карузо. На лицето му беше изписана пълна изненада. След това отпусна глава назад, без да каже и дума или да извика от болка.