Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 8

— За какво се отнася, майоре? — попита умореният глас.

— От бюрото в Москва първоначално помислиха, че може да е убит председателят Головко на КГ… искам да кажа на СВР.

— И какво се оказа, майоре? — попита малко по-заинтригуван гласът.

— Оказа се, че може би не е той. Някой си с фамилия Овсеенко… — Тийтърс повтори името по букви. — Получаваме записи от засечени разговори по радиостанции на милицията. Още не съм успял да проверя името.

— Нещо друго?

— В момента разполагам само с това.

В същото време агентът от ЦРУ Том Барлоу стоеше в оперативната стая в посолството. Като трети по ранг шпионин в бюрото той не искаше да отиде лично на площад „Дзержински“ и затова прибягна до друга тактика. Обади се по пряката линия на един приятел в бюрото на Си Ен Ен.

— Майк Евънс.

— Майк, обажда се Джими — каза Том Барлоу, използвайки предварително уговорено лъжливо име. — Площад „Дзержински“, убит е някой в бял мерцедес. Изглежда впечатляващо и суматохата е голяма.

— О’кей — каза репортерът и си записа съобщението. — Тръгваме за там.

Барлоу погледна часовника на бюрото си. Беше 8,52 минути местно време. Евънс беше напорист репортер, работещ за напориста телевизионна компания. Барлоу предположи, че след двадесет минути на мястото ще пристигне миникамера. Телевизионната кола ще има собствена сателитна връзка с централата на Си Ен Ен в Атланта, а сигналът за нея ще бъде прихванат от наземната станция във Форт Белвоар, Вирджиния, и разпратен до всички заинтересовани правителствени служби. Твърде много хора биха проявили изключителен интерес към опит да бъде убит председателят Головко. След това той включи компютъра марка „Компак“ на бюрото си и отвори файла с руски имена, познати на ЦРУ.

Копие от този файл имаше в редица компютри на ЦРУ в централата в Ленгли, Вирджиния, а също и в оперативната зала на ЦРУ на 7-ия етаж в старата сграда на Центъра. Пръстите изписаха О-В-С-Е-Е-Н-К-О… но се появи само следният текст:

ТЪРСИ СЕ ЦЯЛ ФАЙЛ. НЕ СЕ ОТКРИВА ПОДОБНА ВОДЕЩА ДУМА.

Човекът при компютъра изсумтя.

— Значи не е написана правилно. Защо ми звучи познато това име? — запита се той. — Обаче машината отговори, че не може да го намери.

— Я да видим… — обади се един негов колега, наведе се над компютъра и изписа в друг вариант името. — Опитай така…

Пак нищо. Изпробваха и трети вариант.

— Бинго! Благодаря ти, Бевърли — каза дежурният офицер. — Ами да, знаем го този. Распутин. Без съмнение, негодник с връзки в подземния свят. Виж какво става, когато такъв като него изплува на повърхността — каза, усмихвайки се той.

— Распутин? — повтори учуден Головко. — Сволоч някаква? — Той леко се усмихна. — Кой би искал да го убие? — попита Головко шефа на сигурността, който по обясними причини гледаше на въпроса дори по-сериозно от председателя. Положението му току-що се беше усложнило още повече. За начало трябваше да каже на Сергей Николаич, че белият мерцедес вече не беше подходящ за негов личен автомобил. Прекалено биеше на очи. Следващата му задача за деня беше да разпита въоръжените постове, поставени по ъглите на покрива на сградата, защо не са забелязали човек в каросерията на самосвал с гранатомет в ръце… само на триста метра от зданието, което се предполага, че охраняват! И не са направили никакво предупреждение по радиостанциите си, докато мерцедесът на Григорий Филипович Овсеенко не се е разлетял на парчета. Този ден вече беше изрекъл доста псувни, но явно щеше да продължи в същия дух.