Читать «Мечката и драконът» онлайн - страница 10

Д-р Бенджамин Гудли пристигна в Ленгли в 5,40, пет минути по-рано от обикновено. До голяма степен работата го лишаваше от възможността да води светски живот, което едва ли беше справедливо за съветника по въпросите на националната сигурност. Не беше ли на възраст на женене, не изглеждаше ли добре, не беше ли мъж с добри перспективи както в професионалния, така и в деловия смисъл? Може би не и последното, помисли си Гудли, докато паркираше колата на определеното за високопоставени служители място под бетонния навес на старата сграда на Центъра. Караше „Форд експлорър“, защото беше добра кола за шофиране в снега, а скоро се очакваше да завали сняг. Най-после поне зимата идваше, а за окръг Колумбия тя беше напълно непредвидима, особено сега, когато онези шантави еколози твърдяха, че тази година глобалното затопляне ще предизвика необикновено студена зима. Нещо в тази логика му убягваше. Може би трябваше да си поприказва със съветника на президента по научните въпроси, за да разбере дали когато поговори с някой, който е наясно с тези неща, ще види що-годе разумно обяснение. Новият беше доста добър и знаеше как да използва едносричните думи.

Гудли мина през главния вход и се отправи към асансьора. Влезе в оперативната стая в 5,50 сутринта.

— Здравей, Бен.

— Добро утро, Чарли. Случило ли се е нещо интересно?

— Това сигурно ще ти хареса, Бен — отвърна Чарли Робъртс. — Голям ден в матушка Русия.

— Така ли? — попита Гудли и присви очи. Русия безпокоеше както него, така и шефа му. — За какво става дума?

— Не е нещо много важно. Просто някой се е опитал да види сметката на Сергей Николаич.

— Какво? — Гудли рязко извърна глава като бухал.

— Нали ме чу, Бен. Обаче са улучили с гранатомет друга кола и са ликвидирали друг наш познайник… Е, бивш познат — поправи се Робъртс.

— Започни отначало.

— Пеги, пусни видеозаписа — нареди с театрален жест Робъртс на дежурния офицер.

— О! — възкликна Гудли след първите няколко секунди — И така, кой е той в действителност?

— Да не повярваш, Григорий Филипович Овсеенко.

— Името не ми е познато — призна Гудли.

— Ето. — Дежурният офицер му подаде една папка. — С това разполагахме за човека, когато беше в КГБ. — Истински сладур — отбеляза тя с типично по женски изказано, сдържано презрение.

— Распутин? — каза Гудли, докато гледаше първата страница. — А, да, чувал съм за този.

— Обзалагам се, че босът също е чувал за него.

— Ще разбера това след два часа — предположи на глас Гудли. — Какво казват от бюрото в Москва?