Читать «Размяна на съпруги» онлайн - страница 24

— Да, добре.

— Знаеш ли, надявам се, че ще бъде нещо за теб, Сирил. Повече ми се иска да е за теб, отколкото за мен.

— Това е много благородно от твоя страна, мила моя. А сега да побързам.

След около един час, когато телефонът иззвънял, мисис Биксби така бързо прекосила стаята, че вдигнала слушалката още преди първият звън да е отзвучал.

— Взех го! — казал той.

— Вече! О, Сирил, какво е? Нещо хубаво ли е?

— Хубаво! — извикал той. — Фантастично е! Почакай само да го видиш. Ще припаднеш!

— Скъпи, какво е? Кажи ми бързо!

— Късметлия момиче си, няма що.

— Тогава е за мен?

— Разбира се, че е за теб. Макар че как, да пукна, ако разбирам, изобщо е било заложено само за петдесет долара. Трябва да е някой луд.

— Сирил, стига си ме държал в напрежение! Не мога повече!

— Ще полудееш, като го видиш.

— Какво е?

— Опитай да познаеш.

Мисис Биксби замълчала. Внимавай, казала си тя. Сега много внимавай.

— Огърлица — рекла.

— Грешка.

— Диамантен пръстен.

— Нямаш представа колко си далече. Ще ти подскажа. Нещо, което можеш да носиш.

— Нещо, което мога да нося? Като шапка?

— Не, не е шапка — засмял се той.

— За бога, Сирил! Защо не ми кажеш?

— Защото искам да те изненадам. Довечера ще го донеса.

— Нищо подобно! — извикала тя. — Още сега идвам при теб да го взема.

— Бих предпочел да не идваш.

— Не бъди толкова глупав, скъпи. Защо да не дойда?

— Защото съм много зает. Ще ми разстроиш целия сутрешен график. И без това съм изостанал с половин час.

— Тогава ще дойда в обедната почивка. Така става ли?

— Нямам обедна почивка. Е, добре, ела тогава в един и половина, докато си ям сандвича. Дочуване.

Точно в един и половина мисис Биксби пристигнала на работното място на мъжа си и натиснала звънеца. Мистър Биксби, в бяла зъболекарска престилка, лично й отворил вратата.

— О, Сирил, толкова съм развълнувана!

— Би трябвало. Късметлийка си, знаеш ли? — Той я повел по коридора към кабинета си.

— Идете да обядвате, мис Пълтни — обърнал се той към сестрата, която прибирала инструментите в стерилизатора. — Ще си довършите работата, когато се върнете. — Изчакал, докато момичето излезе, после се приближил до гардеробчето, където закачал дрехите си, застанал пред него и го посочил с пръст. — Вътре е — казал. — Сега си затвори очите.

Мисис Биксби се подчинила. После поела дълбоко въздух и го задържала. В последвалата тишина чула как той отваря вратата на гардероба и мекото шумолене, докато измъквал дрехата измежду другите закачени неща.

— Готово! Можеш да погледнеш!

— Не смея — засмяла се тя.

— Хайде де. Погледни!

Като хихикала лукаво, тя лекичко отворила единия си клепач, колкото да види замъглената фигура на облечения в бяло мъж, който държал нещо в ръце.

— Норка! — извикал. — Истинска норка!

При звука на магическата дума тя бързо отворила очи и в същия миг пристъпила напред, за да поеме палтото.

Но палто нямало. Имало само някаква жалка кожена якичка, която се полюшвала в ръката на мъжа й.

— Оплакни си очите! — казал той, докато я размахвал отпреде й.