Читать «Моят чичо Осуалд» онлайн - страница 12

— Да, точно така.

— За какво трябва на вас живи мухи, сахиб? Те за нищо не помага тези живи мухи, за нищо не става.

О, боже, помислих си аз. Значи майорът все пак ни беше изпързалял.

Портиерът се приближи и постави черната си като катран ръка върху рамото ми.

— Вие иска стане джиги-джиг, нали? Сахиб иска нещо, дето направи него джиги-джиг?

— Да, за нещо такова става дума. Повече или по-малко.

— Тогава на вас не трябва живи мухи, сахиб. На вас трябва прах от мухи.

— Идеята ми беше да взема няколко живи мухи и да си ги отглеждам вкъщи — обясних аз. — Така ще мога да имам от този прах винаги, когато пожелая.

— Вие отглежда тях в Англия? — попита той.

— Да, в Англия или във Франция. Там някъде.

— Няма да стане — поклати глава портиерът. — Тази малка суданска муха може живее само в Судан. На нея трябва много силно слънце. Тя умре във ваша страна. Защо вие не купи направо прах?

Вече разбирах, че ще се наложи да внеса някои корекции в първоначалните си планове.

— Колко струва този прах?

— А вие колко прах иска?

— Много.

— Сахиб трябва бъде изключително внимателен с този прах! Трябва взема само много, много малко наведнъж, иначе има големи неприятности.

— Знам.

— Тук, в Судан, ние, судански мъже, измерва една доза, като посипе прах върху главичка на карфица и какво остане върху главичка — прави точно една доза. А то съвсем не много. Затова млад сахиб трябва бъде изключително внимателен.

— Всичко това го знам — казах аз. — Само ми кажете откъде мога да закупя голямо количество от въпросния прах.

— Какво има предвид под голямо количество?

— Ами, около пет килограма.

— Пет килограма! — извика той. — Това може оправи на всички хора в цяла Африка, взети заедно!

— Е, добре, три тогава.

— Какво прави с цели три кила прах от судански мухи, сахиб? Само стотина грама стигне за цял живот дори на голям, силен мъж като мен!

— Няма значение какво ще правя с него — казах аз. — Каква е цената?

Портиерът наклони главата си на една страна, докато внимателно обмисляше въпроса.

— Ммм… ние купува в малки пликчета — каза той. — По десет грама в пликче. И много скъпо.

— Искам три килограма — казах аз. — В един пакет.

— Сахиб в хотела ли отседнал? — попита той.

— Да.

— Тогава утре види се с вас и каже отговор. Тази вечер трябва пита някои неща.

Това беше всичко, което можех да направя за момента.

На другата сутрин го намерих на същото място край вратата на хотела.

— Какви новини има за праха? — попитах го аз.

— Всичко готово — каза той. — Намерил място, откъдето може вземе три килограма чист прах за сахиб.

— Колко ще струва? — попитах аз.

— Сахиб има ли английски пари?

— Да, мога да намеря.

— Ще струва хиляда английски лири. Много евтино!

— Тогава забравете за тая работа — казах аз и се обърнах да си ходя.

— Петстотин!

— Петдесет. Ще ви дам петдесет.

— Сто.

— Не! Петдесет. Това е всичко, което мога да си позволя.

Той вдигна рамене и разпери ръце:

— Вие намери пари, аз намери прах. Види вас довечера в шест часа.

— А как ще разбера, че не ми пробутвате обикновени стърготини или нещо такова?