Читать «Борсови игри» онлайн - страница 78

„Тремънт Капитал“ беше инвестиционна шел-компания със седалище в Нидерландските Антили, които редица богати личности използваха, за да избягват плащането на данъци. Компанията инвестираше в ценни книжа, за които обаче не се упоменаваха никакви подробности. Беше емитирала частни облигации на стойност 40 милиона долара посредством „Блуумфийлд Уайс“. „Де Джонг“ бяха закупили двайсет милиона от тях. Това, което правеше привлекателна инвестицията в облигациите на такава мижава задморска компания, беше гаранцията на японската банка „Хоншу“. Тя беше една от най-големите банки в Япония и притежаваше най-висшия клас ААА, присъден й от агенциите за кредитна информация. Инвеститорите нямаше какво да се ровят из подробностите за сделката, като например в какво инвестира „Тремънт Капитал“, защото гаранцията на японската банка беше желязна.

Но Деби се бе тревожила именно за подробностите.

Прочетох още веднъж проспекта много внимателно. Гъмжеше от скучна юридическа терминология, но нямаше нищо различаващо се съществено от това, което бях срещал до този момент. Едноличният собственик на акциите на шел-компанията беше регистриран като Акционерно дружество „Тремънт Капитал“. Това не ми говореше нищо и предположих, че при законите за търговска тайна на Нидерландските Антили едва ли щях да науча нещо повече за структурата на собствениците от това, което предлагаше проспектът.

Дотук нищо необичайно. Все още.

И тогава забелязах един телефонен номер, написан с молив в полето под раздела, озаглавен „Описание на гаранта“. Телефонният код ми беше познат. Токио. Явно беше номерът на „Хоншу Банк“. Погледнах часовника. В Токио вече беше късно, но с малко късмет можех да хвана някой служител. Набрах номера, без да имам ясната представа какво точно ме интересува.

След няколко неуспешни опита накрая ме свързаха с човек, който говореше английски.

— Хаката слуша.

— Добър ден, мистър Хаката. Обажда се Пол Мъри от „Де Джонг и Ко“, Лондон. Имам нужда от помощта ви. Правя проучване за една частна сделка, която вие гарантирате за „Тремънт Капитал“.

— Съжалявам много — отвърна мистър Хаката.

Проклятие. Винаги, когато имаш някаква спешна работа, попадаш на някой мрачен тип.

— Ще ви бъда изключително благодарен за информацията, мистър Хаката. Вие сам разбирате, ние представляваме крупен инвеститор при тази частна сделка.

— С удоволствие бих ви помогнал, мистър Мъри, но в регистрите ни не е отбелязано да сме давали подобна гаранция.

— Не, може би аз не обясних достатъчно ясно. Проспектът е отворен пред мен на бюрото. А и някой от вашата банка е разговарял само преди седмица с една моя колежка, мис Чейтър.

— Аз разговарях с мис Чейтър. И разговарях също с мистър Шофман преди няколко месеца. Ние сме абсолютно сигурни, че не сме давали никаква гаранция на тази „Тремънт Капитал“. В действителност нямаме никаква информация, че такава сделка съществува. Ако вие знаете нещо повече за тази компания, ние с удоволствие бихме ви съдействали. Не обичаме да злоупотребяват с името на банката ни.