Читать «Борсови игри» онлайн - страница 36

— Означава ли това, че онзи галфон, синът му, е поел в ръцете си Хелмби Хол?

— Пол, моля те. Той не е глупак. Той е очарователен млад джентълмен. И е много умен. Работи в една търговска банка в Лондон, доколкото знам. Чувам, че бил решил да посвети по-голямата част от времето си на имението. Щял да си идва всеки уикенд.

— Е, колкото по-малко си има работа с Бартуейт, толкова по-добре — казах аз. — Мисис Кърби запознала ли се е вече с него? Чудя се какво ли е мнението й — запитах аз с невинен вид.

— От нея всичко може да се очаква — засмя се мама.

Върнахме се вкъщи към седем, уморени, но доволни един от друг.

И тъкмо когато сядах зад волана да потеглям към Лондон, тя каза:

— Много те моля, учи добре и прилежно. Баща ти ми каза, преди да тръгне за Австралия, че е сигурен, че от теб ще стане добър фермер, и аз знам, че няма да го разочароваш.

Карах към къщи, обзет от онова проклето настроение, което винаги ме обхващаше на връщане от мама, заради несправедливостта, която ни налагат животът и смъртта.

В понеделник сутринта седях на бюрото си. Влезе Роб, ухилен до уши. Добре познавах тази физиономия. Отново беше влюбен и нещата вървяха добре.

— Кажи какво стана?

Той нямаше търпение да ми разкаже.

— Е, вчера позвъних на Кати и я убедих да излезе с мен. Как ли не го извърташе, но аз бях стоманен. Накрая се предаде и отидохме да гледаме един филм. Каза ми, че искала да го види от години. Някаква френска дивотия на Трюфо. Едвам я изтраях, но тя беше като омагьосана. После отидохме да вечеряме и разговаряхме много. Тя, изглежда, наистина ме разбира така, както никое момиче преди нея.

„Или поне по-добре от Клер преди месец и Софи преди три месеца“ — помислих си малко жестоко. Роб изпадаше в опиянение, когато изливаше душата си пред момичетата. Но най-интересното беше, че и те често изпадаха в подобно състояние. Все пак сериозно се съмнявах, че методиката на Роб може да има някакъв ефект върху Кати, и запитах:

— Та какво стана?

— Нищо — усмихна се Роб. — Тя е чудесно момиче. Не е от ония, които ти се хвърлят на врата още от първата среща. Но се уговорихме да се видим в събота. Ще се повозим на яхта.

— Късмет — казах аз. Това явно нямаше да се различава от предишните му истории. Изграждаше си пиедестал, на който да постави любимата си. Трябваше да му се признае обаче упоритостта. Роб беше способен да размекне и най-коравото женско сърце.

Светлинният индикатор на телефона пред мен замига. Беше Кеш.

— Имам две неща за уточняване — започна той. — Първо, идваш ли на конференцията ни?

— Да, с удоволствие. Благодаря ти много за поканата.

— Чудесно — каза Кеш. — Обещавам да ти уредя среща с Ъруин Пайпър, когато приключи с програмата си. Сега имам още нещо. Искаш ли да дойдеш в Хенли като гост на „Блуумфийлд Уайс“? Фирмата прави лагер всяка година и чувам, че било страхотно. Двамата с Кати сме там. Вземи със себе си някой от офиса, ако искаш.

Сърцето ми се сви. Гребането не ме вълнуваше. Не проявявах интерес и към тоя вид фирмени забавления — запивания с цял куп хора, които нито познаваш, нито изпитваш желание да опознаеш. Единственото хубаво нещо беше, че никой нямаше да дава пет пари за гребането. Прииска ми се откажа, но на Кеш много трудно се казва „не“.