Читать «Борсови игри» онлайн - страница 205

— Няма да повярваш на Кеш за такова нещо, нали? — прекъснах го аз.

— Прав си, човек не може да му има вяра. Но е добре, че слухът на Клер се потвърждава. А най-интересното в случая е, че Кеш е координаторът на един консорциум от инвеститори, които се канят да изкупят огромния дълг на „Микс и Мач“.

— И какъв е смисълът от всичко това?

— Идеята е да се сформира ПССП — превозно средство със специално предназначение — което да изплати нашите облигации по номинал, когато компанията бъде погълната.

— Разбирам. Кои са другите инвеститори?

— Засега има само един. Но е доста крупен. Ъруин Пайпър.

— Но той е мошеник! — възкликнах аз. — Не можеш да ме убедиш, че искаш да имаш нещо общо с него.

— Може да е по-черен и от дявола, но е хитър — отвърна Хамилтън. — Влага двайсет милиона долара. Кеш иска и от нас двайсет милиона и мисли, че има инвеститор в Щатите, от който може да вземе още двайсет.

— Така, сега ми позволи да ти изложа нещата както съм ги разбрал, ако не греша — казах аз. — „Де Джонг“ инвестира двайсет милиона в превозно средство със специално предназначение заедно с четиридесет милиона долара от Пайпър и другия инвеститор. Това ПССП използва шейсетте милиона долара за закупуването на облигации на открития пазар. „Микс и Мач“ бива погълната от японците, които се озовават в ролята на могъщ собственик на контролния пакет на пуснатите облигации. Ние можем да се спазарим за голямо изплащане по условията на контракта, сключен за облигациите.

— Точно така — каза Хамилтън. — А ако поглъщането не се състои и компанията обяви фалит, тогава съгласно твоя анализ пак ще извлечем печалба.

— Добре, каква ще е следващата ни стъпка?

— Очевидно Пайпър вече е съставил документацията. Той използва „Дени Кларк“ за адвокатски услуги. Утре сутринта пристига. Можем да се срещнем с него в кантората на Дени.

Роб, който се навърташе наоколо и надаваше ухо да улови колкото може повече от разговора ни, попита:

— Мога ли и аз да се присъединя? Искам да науча колкото може повече за пазара на макулатура. Нали ще имаш нужда от помощ, когато Пол си отиде.

Каза го без дори да ме погледне.

Хамилтън повдигна вежди, размисли за секунда и после кимна.

Върнах се на бюрото си. Карън ми каза, че ме търси някакъв Джон Смит от агенцията. Оказа се Кеш.

— Не можа ли да измислиш някое по-засукано име? — изръмжах аз.

— Абе за прост човек — прости имена — каза Кеш. — Налапа ли въдицата?

— Чак до тежестта — отвърнах. — Да се надяваме, че и Пайпър ще си свърши работата добре като теб.

— Не се тревожи. Това копеле е истински майстор, когато става дума да лъже хората. Как мислиш, че е събрал тоя огромен куп мангизи?

— Имаш право — признах аз.

— Трябва да тръгвам — каза Кеш. — Отваря ми се сделка с една кредитно-спестовна банка от Аризона.

22.

Хамилтън, Роб и аз влязохме в кантората на Дени. В единия край на дългата маса за конференции бяха седнали четирима души — Дени, Ъруин Пайпър, Кеш и Фелисити. Портретът на родоначалника Дени ни гледаше строго от стената, напомняйки ни, че се намираме в кантората на една много уважавана адвокатска фирма и трябва да се държим по подобаващ начин. Дени ни представи едни на други и спомена, че проектодокументите били подготвени от Фелисити. Тя имаше доста уморен вид, което не беше за учудване. Беше й се наложило да свърши огромна работа за рекордно кратък срок.