Читать «На плажа Чезъл» онлайн - страница 33

Стояха така един до друг, докато най-после Лайънел запали лулата си, а Едуард, с присъщото на годините му умение да се приспособява, продължаваше мълчаливия си преход от шока към осъзнаването. Разбира се, че открай време знаеше всичко. Наивността му се дължеше на отсъствието на термин за здравословния й проблем. Всъщност никога не бе мислил, че тя има някакъв здравословен проблем, но пък винаги си бе признавал, че е различна. Сега това противоречие се разрешаваше от едно просто наименование, от способността на думите да превръщат невидимото във видимо. Мозъчно увреждане. Терминът разтрогваше близостта им, хладно премерваше майка му с общодостъпен и разбираем за всекиго стандарт. Започваше да се отваря някакво неочаквано пространство — не само между Едуард и майка му, но и между него и непосредствените обстоятелства, в които живееше. Едуард почувства как собствената му личност, дълбоката му същност, до която никога преди не бе достигал, внезапно заживява по-еднозначно и заприличва на нажежено иглено острие, за което никой не трябва да узнае. Тя беше мозъчно увредена, а той не. Не бе едно цяло с майка си, нито със семейството си и един ден щеше да ги напусне и да се връща при тях само като посетител. Представяше си, че в момента е посетител, че след като дълго е бил някъде отвъд океана, сега прави компания на баща си. Зарейваше заедно с него поглед през полето, към широките друми от лютичета, които се разделяха на две точно преди земята да се спусне в лек наклон по посока към гората. Експериментираше с това усещане за самота и се почувства виновен, но и възбуден от смелостта, че го изпитва.

Лайънел сякаш разбра накъде отива мълчанието на сина му. Каза му, че винаги се е държал прекрасно с майка си, че й е засвидетелствал нежност, че й е помагал и че този разговор не променя нищо, че просто показва, че той вече е достатъчно голям, за да се запознае с фактите. В този момент близначките дотичаха в градината, търсейки брат си, и Лайънел успя само да повтори: „Това, което ти казах, не променя нищо, абсолютно нищо“. После момичетата шумно се смесиха с тях и задърпаха Едуард към къщата, за да си каже мнението за нещо, което бяха направили.