Читать «Джейк Ренсъм и кралят на черепите» онлайн - страница 156

Кейди обаче не се отличаваше с подобни качества. Тя просто дръпна венеца.

Мигом прозвуча скърцане и грохот на зъбни колела, които се завъртат тежко-тежко. Не часовникът обаче бе източникът на тези звуци, а големите златни колела. Зъбните колела на маянския календар, в центъра на който стояха Джейк и Кейди, започнаха да се въртят. Отначало движението им бе бавно, но постепенно започна да набира скорост и те се завъртяха толкова бързо, че една грешна стъпка на Джейк или Кейди можеше да им струва някой крак. Златните колела се въртяха толкова бързо, че очертанията им се размиха.

Джейк продължаваше да държи сестра си за ръка, а часовникът на баща им остана между тях. Докато колелата продължаваха шеметното си въртене, той усети под краката им да се надига някаква сила.

Понечи да предупреди сестра си.

— Дръж…

Избухна бяла светлина и ги погълна. Беше толкова ярка, че мигом го заслепи. Макар да не виждаше нищо, той усещаше, че силата ги издига нагоре, чувстваше се като в асансьор, на който е закрепен ракетен двигател. Всичко това продължи не повече от секунда.

После свърши.

Джейк премигна, опитвайки се да прогони остатъчния ефект от ослепителната светлина, а около него прогърмяха гръмотевици.

Гръмотевици?

Ослепителната светлина бе заменена от най-обикновени светкавици.

Когато зрението му се проясни, Джейк се огледа смаяно около себе си. Кейди се притисна към него, също толкова вцепенена от изненада. Бяха заобиколени от стъклени витрини и пиедестали, с разположени върху тях древни артефакти. На две педи от тях стоеше златната пирамида с нефритения дракон.

Бяха се върнали в Британския музей!

У дома.

Дали всичко това не бе сън?

Джейк продължаваше да държи ръцете на Кейди. Джобният часовник на баща им лежеше в дланите й. На левите си китки и двамата носеха метални гривни.

Преди да успее да осмисли случилото се, прозвуча гръмогласен вик, от който и двамата подскочиха.

— Не!

Джейк се обърна. Някакъв грамаден мъж тичаше към тях. Това беше Морган Дръмонд, телохранителят, осигурен им от корпорацията „Бледсуърт“. Миг преди да изчезнат, Дръмонд също се бе втурнал към тях с викове.

Също както сега.

— Дръпнете се назад! — сгълча ги Дръмонд. Той застана до тях, почеса се по главата, сетне огледа залата, сякаш чувстваше, че нещо не е наред. Миг по-късно спря погледа си върху Джейк и Кейди. Изражението му излъчваше смътно подозрение.

— Какво правехте вие двамата?

Джейк измъкна златния часовник от ръката на сестра си и го показа на Морган. Преди мъжът да успее да го разгледа добре, момчето го прибра в джоба си.

— Проверявахме колко е часът — каза и смушка тайничко Кейди.

Тя се стресна, сетне закима усърдно, тъй като не бе в състояние да произнесе и една дума.

— След като сте видели колко е часът — каза Дръмонд с обичайната нотка на безцеремонност в гласа си, — значи сте наясно, че прекарахте тук достатъчно време. Затъмнението свърши и спонсорите на музея искат да разгледат експозицията.

Джейк погледна към прозореца. Затъмнението? След като то бе свършило току-що, значи тук, в Лондон, не бяха изминали повече от минута или две. А в Пангея бяха прекарали повече от седмица… и се бяха върнали на мястото, където бе започнало всичко.