Читать «Джейк Ренсъм и кралят на черепите» онлайн - страница 154

Джейк извади джобния часовник.

Ето една загадка, която трябваше да разбули.

— Къде намери часовника на татко? — попита го Кейди.

Той посочи вътрешното колело.

— Лежеше на пода, ей там.

— Просто си лежеше?

— Да, не ти ли казах?

Кейди протегна ръка.

— Дай да го видя.

Джейк се поколеба. Не се бе разделял с часовника нито за миг. Не искаше да го изпуска от поглед. Но пък Кейди не бе имала възможност да го разгледа както трябва.

Неохотно постави часовника в ръката й.

— Внимавай! — предупреди я той.

Тя отново извъртя очи и му обърна гръб. Отдалечи се от него и започна да разглежда залата сама.

Джейк насочи вниманието си върху стените, покрити с неизвестната писменост. Част от отговорите, които търсеше, сигурно се криеха в този непознат език. Беше попитал Балам, но никой в Калипсос не бе в състояние да го разчете.

Погледът на Джейк пробяга върху буквите, после се спря на барелефа върху стената, на който бяха изобразени трите карти. Нещо в тези карти…

Огледа ги внимателно, проследи как някога днешните континенти са били съединени — подобно на парченца от гигантски пъзел — в една огромна земна маса, наречена Пангея. Какво толкова имаше в тези карти, че не можеше да откъсне очи от тях?

Едва сега Джейк забеляза надписа под картите.

Предишния път бе толкова шокиран от откритието, че това е Пангея, че не бе обърнал внимание на изписаната отдолу дума. В края на краищата, това бе още една дума, изписана с онези странни букви.

Тя не му говореше нищо. Отново насочи вниманието си към кръглите карти. Погледът му се местеше напред-назад по тях. Седемте континента образуваха един суперконтинент. И все пак мисълта за необикновените символи не го напускаше. Те като че ли мержелееха в крайчеца на окото му. Само осем букви. Осем парченца от пъзела. Джейк отново погледна събраните в едно континента на Пангея, сетне буквите.

Ами ако…?

Представи си буквите наредени по-плътно една до друга.

Като че ли започна да се образува някаква дума. Нещо му изглеждаше познато. Мистерията накара мозъка му да заработи на по-високи обороти.

Джейк бръкна в джоба си и извади скицника на майка си. Откъсна една празна страница и измъкна молива, който държеше пъхнат между спиралите на скицника. Притисна листа към стената и започна да движи молива по повърхността му, така че да получи отпечатък на буквите.

Сега вече разполагаше с копие от надписа, нанесен върху хартията. Приклекна и нагъна листа като акордеон, така че буквите да могат да се залепят една за друга. Също като континентите, които образуваха Пангея.

Започна да приближава буквите изключително внимателно, докато те не образуваха една дума. Джейк погледна резултата.

Шокът го накара да скочи на крака. Листът хартия затрепери в ръцете му. Едва сега разбра какво го бе накарало да се върне тук. Подреди наум буквите, така че да заемат по-позната форма.

Изрече на глас получената дума.

— Атлантис… Атлантида!

Джейк отстъпи назад от стената. Възможно ли бе това? Нима пирамидата и знанието, скрито в нея, можеха да бъдат проследени чак до Атлантида, до митичния остров, управляван от високоразвита раса? Опита се да подреди знанията си за Атлантида. Най-ранните свидетелства за нея били записани от Платон, един от най-прочутите древногръцки философи. Той твърдеше, че е посещавал Атлантида, че е виждал нейните чудеса. Според неговата история, островът бил унищожен от страховит катаклизъм, който го разцепил на парчета и потопил в морето.