Читать «Изиграният» онлайн - страница 4

Чу как Албина си пое дълбоко дъх.

— Е, какъв беше проблемът?

— Попитах твоя човек как контейнерът се е озовал там, кой е открил трупа и защо са повикали него. Излъга ме.

Албина въздъхна.

— Виж, преди два дни ми се обадиха по телефона, нали разбираш? Казаха ми, че към мен пътува пратка. Лично за мен. Дадоха ми името на кораба, „Рийгъл 3“, и номера на контейнера. Хората ми и без това бяха писани да го разтоварят, така че контролирането на положението не беше трудно.

— От кого беше обаждането? — попита Куин.

— Не знам. Изписа се хавайски номер, но се оказа кьорфишек. Кой знае откъде са се обадили?

— Мъж или жена?

— Мъж.

— Но не си познал гласа — каза Куин.

— Не. Не го познах.

Куин се замисли. Това обяснение беше много по-смислено от онова, което бе получил в склада. Но Албина беше по-печен от Стафорд, по-добър лъжец, така че Куин все още не беше готов да се довери на информацията.

— Решението ти да не ми помогнеш окончателно ли е? — попита Албина.

— Кой е мъртвецът? — попита Куин. — Някой от твоите хора?

Беше видял трупа само за няколко секунди, при това подут и обезцветен.

— Наистина ли ти трябва да знаеш? — попита Албина.

— Вече да.

Албина помълча няколко секунди.

— Не е от моите — каза накрая. — Мъжът по телефона ми каза, че името му е Стивън Марков. Никога не съм го чувал.

Куин се напрегна и заби поглед в пътя пред себе си, но гласът му остана спокоен.

— Марков?

— Да. Каза ми го буква по буква. М-А-Р-К-О-В. Да ти говори нещо?

— Не.

— Който и да е, просто искам да се отърва от него. — Албина се поколеба за момент. — Аз съм виновен, че Стафорд те е излъгал. Така му наредих. Не исках да се замесвам в това повече, отколкото е необходимо. — Нова пауза. — Трябва ми помощта ти.

Куин знаеше, че Албина спестява нещо. Но това вече нямаше значение.

— Куин? — настоя Албина.

— Ако искаш да го направя, трябва да следваш инструкциите ми дума по дума — каза Куин. — Никакви въпроси, никакви отклонения.

— Разбира се.

— Първо трябва да изкараш контейнера от пристанището — каза Куин. — Можеш да го прекараш през митницата, нали?

— Мога.

— Намери камион, който не може да се проследи. Няма да го връщаш обратно. И се увери, че няма някакво проследяващо устройство. Има ли, ще разбера и повече няма да ме чуеш. Ако всичко мине добре, ще оставя камиона някъде, откъдето да си го прибереш, след като приключа.

— Добре. Няма проблем.

— Има една спирка за камиони по И-15 източно от Ел Ей, в посока към Корона — каза Куин и му даде името на изхода от магистралата. — Кажи на шофьора да паркира там и да остави ключовете под седалката. Някой ще трябва да го следва с кола, за да го прибере. Но само това. Никакви други хора, ясно? Ако дори ми се стори, че някой ме следи, сделката отпада.