Читать «Изиграният» онлайн - страница 2

Този тук беше избледнял тъмносин, ако не се броят местата, където боята се беше олющила под напора на ръждата. На двете му дълги страни с големи бели букви беше изписано: „БАРОН & БАРОН“ ООД. Името не говореше нищо на Куин, но в това нямаше нищо чудно. Понякога му се струваше, че спедиторските компании по света са горе-долу толкова, колкото и контейнерите.

Когато стигна до точката, от която бе започнал огледа, Куин спря, без да откъсва поглед от контейнера.

— Ще го разкарате, нали? — попита Стафорд. — В смисъл… така каза господин Албина. Че ще прати някой да го разкара. Това сте вие, нали?

— Митническата декларация? — попита Куин.

Мъжът стоя като вцепенен около секунда, после кимна и вдигна папката от земята, където я беше оставил, за да отвори контейнера.

— Какво трябваше да има вътре? — попита Куин. Покрай търговския дисбаланс в последно време в Щатите не пристигаше нищо празно. Всеки празен контейнер би събудил подозрения.

Стафорд прехвърли няколко листа.

— Маратонки — каза той и вдигна очи.

Куин го стрелна с поглед.

— Един чифт ли?

— Много смешно — кисело отвърна онзи.

— Кой го намери? — попита Куин.

Стафорд като че ли не беше сигурен какво да отговори. Когато отвори уста, думите му не бяха толкова уклончиви, колкото погледа му.

— Един от докерите. Каза, че надушил нещо, когато кранът свалил контейнера на кея.

— От онзи кораб там ли? — Куин посочи към изхода. — От „Рийгъл 3“?

Стафорд кимна.

— Да. Беше един от първите разтоварени.

— Значи онзи докер просто е докарал контейнера тук и ви се е обадил?

— Да.

— Не се ли обадихте на полицията?

— Правя каквото нареди господин Албина. Той ми каза да ви изчакам.

Куин мълчеше и Стафорд добави:

— Точно така стана, ясно?

Куин се взира в него още известно време, после се обърна и тръгна към изхода.

— Хей! Накъде? — подвикна Стафорд след него.

— У дома — отвърна Куин, без да спира.

— Чакайте малко. А аз какво да правя?

Куин спря на няколко крачки от вратата и се обърна. Стафорд още стоеше до контейнера.

— Откъде е дошла пратката? Кой я е намерил? И защо са ви съобщили? — попита Куин.

— Вече ви казах. — Този път думите на Стафорд прозвучаха още по-неубедително.

Куин се усмихна и поклати глава. Не можеше да го вини. Ясно беше, че говори каквото му е наредено. Но пък той не обичаше да го поднасят.

— Е, успех с разрешаването на проблема.

Бутна вратата и излезе.

— Доста бързо приключи — отбеляза Нейт.

Куин седна на мястото до шофьора в своето беемве Г3. Чиракът му Нейт седеше зад волана с „Основи на летене по прибори“ в скута. Само преди седмица беше започнал уроци за управление на малки летателни апарати. Това бе един от многото допълнителни курсове, които трябваше да изкара покрай обучението си.

Докато шефът му го нямаше, Нейт беше смъкнал прозореца, за да може прохладният бриз да проветри купето. Айподът му беше включен в стереоуредбата. Кей Ти Тънстол изпълняваше на живо кавър на стария хит „Искам да се върнеш“ на „Джаксън Файв“.