Читать «Посредникът» онлайн - страница 65

Погледнах Тайгърман и го уведомих:

— Боя се, че петте ни минути изтекоха. — Изправих се. — Благодаря ви за отделеното време. Ако се наложи, непременно ще ви потърсим отново.

Не звучеше като заплаха, но си беше откровено предупреждение и Тайгърман го разбра. Той стана, Уотърбъри и Биан последваха примера му. За момент Тайгърман ме погледна в лицето и каза:

— Мисля, че ще ви трябва един безплатен съвет, мистър Дръмънд.

Не се сдържах.

— Добре, защо не ми кажете кой уби Клифърд Даниълс?

Тайгърман изведнъж стана много нещастен. А Уотърбъри най-сетне получи възможност да разгърне манията си за преследване и кресна:

— Стига толкова, Дръмънд. — Погледна Тайгърман, за да се увери, че верноподаническата му изява е забелязана, и добави: — Полицията е убедена, че Даниълс се е самоубил. Но Дръмънд развива някакви диви и неправдоподобни фантазии, че може да е убит. Наредих му да не засяга въпроса в този кабинет.

Тайгърман се усмихна насилено.

— Няма нищо, Марк. — После се обърна към мен. — Значи смятате, че е убит? Защо?

— Да кажем, че вярвам в старата поговорка.

Той повдигна вежда.

— И каква е тя?

— Няма друго спасение от признанията освен самоубийството; но самото то е признание.

Той пак потропа с пръсти по масата.

— Много забавно. Но, мистър Дръмънд, вашата поговорка е за самоубийство, а не за убийство.

— Правилно. Но ако открием какво е трябвало да признае Даниълс, мисля, че ще открием и неговия убиец.

Това никак не го развесели.

— Може да откриете, че Даниълс е участвал в много деликатни дейности, свързани с военните действия. Нямам представа защо той… защо се е самоубил. Но се надявам да разберете и да подходите към онова, което научите, с цялата необходима дискретност.

Погледнах го, после погледнах Уотърбъри.

— Тъй като си раздаваме безплатни съвета… до утре сутрин смъртта на Клифърд Даниълс ще стане обществено достояние. Като фигура той представлява значителен интерес за медиите и журналистите ще се разровят — а те умеят да ровят. В правителството не липсват хора, склонни да споделят теориите и подозренията си. Готови ли сте за това? — Изчаках Тайгърман да осъзнае суровата реалност и продължих: — А сега имате ли да ни давате още някакъв „съвет“?

Той ни обърна гръб и тръгна към бюрото. Излязохме и докато вратата се затваряше, го чух да казва:

— Внимавайте.

12

Уотърбъри се върна в кабинета си, а ние с Биан тръгнахме по дългите коридори към изхода и северния паркинг. По някое време тя отбеляза:

— Не мисля, че мина добре.

— Самопризнание ли очакваше?

— Не. Но поне една пукнатина в бронята му щеше да е от полза.

— Той е професионален юрист и правителствен бюрократ. Ако каже истината, ще му изсъхне езикът. А как ти се стори като човек?

— Мисля, че се оказа по-хитър, отколкото предполагах. Много надменна и самоуверена личност, висока интелигентност… такъв тип не се плаши лесно. Не се издаде… почти до края. — Тя усети изненадата ми, че е забелязала подмолния ход и попита: — Защо виновните винаги опипват почвата?