Читать «Посредникът» онлайн - страница 260

Следователно, ако Биан дойдеше на летището, значи нямаше да убие Тайгърман и Хършфийлд. И може би беше убила само Клиф, но не и Даян. Имаше ли значение? Формално не. Убийството си е убийство — пише го във военнонаказателния кодекс. Няма значение колко души е убила; важен е фактът на самото убийство. А като служител на закона Шон Дръмънд бе длъжен да изпълни дълга си и да помогне за залавянето на извършителката. Нали така?

Не, по дяволите. Имаше значение.

Повикаха пътниците от 50-и до 25-и ред и на опашката застанаха още хора. Вече нямах добра видимост, затова напуснах скривалището си и минах напред.

И някъде на десето място в опашката с гръб към мен стоеше стара виетнамка с провиснали рамене. Точно зад нея чакаше строен, широкоплещест млад виетнамец с къса коса, торбести черни панталони, евтина бяла риза и червена раница, преметната небрежно през лявото рамо. В този момент старата дама се завъртя да размени няколко думи с младежа и аз я познах — беше майката на Биан.

Ако не бе този миг, никога нямаше да позная Биан. Тя стоеше като типичен мъж — с вирната глава и идеално изпънати рамене, както са я учили през първия месец в Уест Пойнт.

И тъй, сега от новия живот я деляха само няколко души в опашката… и аз. Въздъхнах дълбоко.

Бягство или арест? Никой нямаше да узнае. Никой нямаше да разбере, че не е отвлечена от иракски терористи. Че е жива и се крие във Виетнам. И че Шон Дръмънд е поставил сърцето си над дълга.

Още трима пътници се отправиха към самолета. Биан и майка й направиха още няколко малки крачки към свободата.

Може би говореше самолюбието ми, но не бях в състояние да повярвам, че Биан е безмилостна убийца. Знаех какво ще стане, ако я задържа — неминуема присъда за убийство, вероятно и за държавна измяна плюс още няколко по-дребни обвинения, добавени за всеки случай от усърдния прокурор. Едва ли щяха да я екзекутират, но със сигурност щеше да остане до края на дните си в „Левънуърт“ и да знае, че аз съм я обрекъл на тази съдба.

Можех ли да поема такава отговорност? Какво бих сторил, ако голямата ми любов загинеше само защото шепа вашингтонски бюрократи са се боричкали за кариера? Не знаех и се надявах никога да не разбера. Но ми се иска да вярвам, че бих намерил някакъв изобретателен начин да ги накарам да си платят.

Значи решено; щях да я пусна, но първо исках да си поговорим. Исках да й кажа, че знам какво се е случило. Да кажа колко съжалявам за болката й. И най-вече след всичко, което бяхме преживели заедно, исках да се сбогувам.

Тъкмо прекрачвах напред, когато някой ме хвана за ръката. Завъртях се и някакъв мъж с тъмен костюм каза:

— Извинявайте, сър. Сержант детектив Джоунс. Бихте ли дошли с мен?

Костюмът изглеждаше елегантен и скъп, а човекът беше висок колкото мен, но по-едър и широкоплещест.

— Защо? — попитах аз.

— Една жена съобщи, че я е нападнал униформен войник. Отговаряте на описанието.