Читать «Частен сектор» онлайн - страница 26
Брайан Хейг
— Триста долара на час.
— Как мислиш, може ли човек да се провали, защото е твърде морален?
— Точно така се провалят хората — отговори тя и предложи: — Дори бих ти го препоръчала. Можем ли да се срещнем довечера?
— При мен или при теб?
— Дръмънд, не ставай нахален. — Тя се разсмя. — По едно питие на неутрална територия.
— О… разбирам.
— И недей да се цупиш.
— Няма такава работа… Слушай, срещата делова ли ще бъде или за удоволствие?
— Чисто делова.
— О… разбирам.
Настана дълго мълчание. Накрая тя каза:
— Но какво ще стане след питиетата, това вече си е Божа работа.
Разсмях се.
— За съжаление имам да довърша някои задачи, свързани с „Кълпър, Хъч енд Уестин“. Ще ги обсъдим. До Пентагона. На северния паркинг… около девет, става ли?
— Дадено. Оглеждай се за симпатичен и изкусителен млад мъж зад волана на ягуар.
— Непременно — обеща тя и попита: — Ти ли ще си в ягуара?
Ха-ха.
— Виж какво, Шон — добави тя, — съвсем сериозно…
— Да?
— Не ставай глупав… вземи костюмите.
— Добре.
Приключихме разговора и аз се облегнах назад с доволна, жизнерадостна усмивка. Отдавна трябваше да й позвъня. Харесвах я. Харесвах гласа й. Беше от онези гърлени гласове, които разбуждат приятни тръпки в гръбнака. Изкусителен, леко дрезгав глас, заемащ важно място в нейната почти хипнотична власт над съдебните заседатели от мъжки пол. А навярно прелестното лице, разкошните крака и вълшебното дупе също играеха роля. Но аз съм войник от новата армия — дотолкова подкован в политическата коректност, че дори не забелязвам пола на човека отсреща. Така де.
Между нас казано, леко послъгвах — и нея, и себе си може би; продължителното ми туткане и моткане имаше една съвсем първична и основателна причина — страха. С някои жени просто излизаш на среща, изкарвате си чудесно, а нататък може да стане нещо, може и да не стане. С други остава само приятното време — на сутринта си помните имената, не усложнявате работата и всички са доволни. Такива като Лайза Мороу обаче са рядкост и човек не пристъпва към тях, без сериозно да се замисли, защото знае, че ако нищо не излезе, очаква го дълго и мъчително катерене от дъното на много дълбока и мрачна пропаст. Но може би бях стигнал точно до онзи етап от живота, онова ниво на зрялост, онази емоционална плоскост, когато идва готовността за нещо повече. Спомнях си един отдавнашен разговор с мис Мороу, — в който тя каза, че вярва в моногамните отношения, дългосрочното обвързване и узаконеното кастриране като наказание за изневяра. Тогава ми прозвуча като предупреждение. Наистина ли бях готов за това?
Както и да е. И двамата бяхме дали недвусмислено да се разбере, че предишната ни топла колегиална, чисто професионална връзка скоро ще се превърне в нещо повече.
5
