Читать «Странният рицар на свещената книга» онлайн - страница 5

— Отвори един сандък.

И когато Доминиканеца го стори, видях, че в сандъка има книги и свитъци. Обърнах лице към кардинала. Той ми каза:

— Ти какво очакваше? Хора? Тях времето отнася в небитието. Знанията и ученията са тези, които остават…

И той тръгна към стената. Чак тогава видях, че там има врата. Ключът едва се превъртя, а Доминиканеца напрегна мишци, за да накара вратата да отстъпи и да се открехне. Влязохме — първо аз, след мене кардиналът и Доминиканеца — в каменна стая. По средата имаше само един неголям сандък, обкован с железни обръчи, както в приказките се разказва за сандъците със съкровища.

Кардиналът каза:

— В тази килия трябва да бъде затворен само един затворник — най-опасният. Тайната книга на богомилите.

Мълчах. Тържественият глас на кардинала ми подсказваше, че се кани да каже нещо важно. Той каза:

— И ти, Анри дьо Вентадорн, ще доведеш тук тази страшна книга, за да бъде заключена навеки.

Разбрах защо съм доведен. То се знае, бях чувал за тайната книга на богомилите. Но бях чувал и за съкровищата на богомилите, за сандъци с рубини и торби със злато, пренесени навремето в Монсегюр след падането на българското царство. Вярвах на тези приказки толкова, колкото и в чашата на Граал. Излизаше, че книгата съществува, иначе нямаше най-могъщият римски кардинал да ме води из преддверието на ада.

Кардиналът каза:

— Когато книгата влезе във вечния си затвор, ти ще получиш пет хиляди златни венециански дуката.

Поразен, изрекох, преди да се замисля:

— Една книга, която струва пет хиляди дуката?

Кардиналът каза:

— Ти, Анри, струваш толкова. А книгата струва много-много повече. Тя е безценна. Колко мислиш, че ще струва новият поход срещу еретиците?

Мълчах. И те мълчаха. Трябваше да проговоря и аз запитах:

— Какво има в тази книга? Кардиналът каза:

— Корените на ересите, които разтърсват нашия християнски свят и Светата католическа черква.

Доминиканеца каза:

— Прокълнатите червеи, които гризат благословеното дърво на Светия Кръст.

Кардиналът каза:

— Свети Бернар казва за еретиците — те са безукорни, никому не правят зло, не ядат даром хляба си и учат, че всеки трябва да живее от плодовете на своя труд. Много добри християни могат да се поучат от тях.

Казах му:

— Монсеньор, благородството, което показвате към тези еретици, е по-голямо дори от вашата справедливост.

Кардиналът въздъхна и ми каза:

— Това не е благородство. Не е и справедливост. Но за да победиш един враг, трябва да му дадеш цената, която заслужава.

Той отиде до сандъка и затърси ключ във връзката, която носеше окачена на шията си. Плащът му се разтвори и светна ризница. Сега приличаше на воин, а не на свещенослужител.

Той каза:

— Само най-преданите синове на църквата могат да надникнат в бездната на този гроб.