Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 21

И тогава разбирам, че трябва да попитам Тамра. Трябва да разбера дали знае каква част от спомените на Уил е изтрила. Какво е успяла да заличи и в сърцето му.

Обръщам се настрани и се чувствам малко по-добре. Утре ще я попитам.

Това решение по някакъв начин ме успокоява. Вече имам какво да очаквам, макар че каквото и да ми каже Тамра, то няма да промени нищо.

Уил е на километри от мен в Чапарал. А аз ще остана тук.

Когато на следващата сутрин излизам на верандата на къщата ни, въздъхвам с радост и облекчение — копоите ни са си тръгнали. Сигурно Северин е решил, че вчерашният ни разговор е достатъчен, за да ме държи под контрол.

Още е рано. Гъста мъгла се стеле ниско над земята, обвива прасците ми и изтънява, като се вдига нагоре. Тръгвам към къщата на Нидия, твърдо решена да попитам Тамра дали според нея е успяла да ни укрие от Уил и останалите. Все пак й беше за първи път. Как би могла да е сигурна, че е знаела какво прави?

Кучето на Джабел излая. Ускорявам крачка и ми се струва, че виждам щорите да помръдват. Не искам да се бавя в разговори с лелята на Касиан. Поглеждам през рамо и се чудя дали тя не е причината Северин да изпрати гардовете у дома. В края на краищата е удобно да имаш зорки очи в къщата срещу дома на сестра си.

Трябваше да гледам къде вървя. Извиквам, когато се блъскам в друго тяло. Две ръце ме хващат и ме задържат на краката ми. Издухвам падналите върху лицето ми кичури и заставам очи в очи с Корбин, сина на Джабел.

— Ясинда — поздравява ме той. — Радвам се, че се върна. — Устата му се разтяга в усмивка, която изглежда нереална, но пък винаги е било така. С Корбин сме връстници, в един клас сме в училище. Но никога не сме били близки. Той винаги бе имал зъл характер, мамеше в училище и в игрите. Правеше си жестоки шеги с по-малките. Когато стана ясно, че съм огнедишаща, той изведнъж смени отношението си към мен и се опита да се сближим, но на мен вече ми беше ясна истинската му същност.

Прилича на чичо си Северин. Много повече от Касиан. Заради очите е — и Корбин, и Касиан имат едни и същи мъртвешки очи. Пораснал е още, докато съм била далеч, ако това изобщо е възможно. Почти е стигнал Касиан на ръст. Измъквам се от ръцете му и се опитвам да не изглеждам уплашена.

— Накъде си тръгнала? — пита той.

Настръхвам от мисълта, че майка му сигурно тайно ни наблюдава. И че може би ме е причаквал да изляза от вкъщи.

— Защо? Да не са те пратили да ме охраняваш?

Той ми се усмихва — както ми се струва — флиртаджийски.

— Имаш ли нужда от охрана?

Клатя глава и съжалявам за агресивното си поведение. Ако се държа като затворник, и те ще ме третират така.

— Отивам да видя сестра си. — За да задоволя ужаса си, че Уил не си спомня последната ни вечер заедно. Че за него просто съм изчезнала.

— О! — И той мушва още по-дълбоко ръце в джобовете си. — Ще повървя с теб.

Не виждам как да му откажа, затова свивам леко рамене и продължавам. Около глезените ми се носи мъглата. Минаваме покрай къщи, чиито прозорци са засенчени срещу утринната светлина. Не помня прайдът да е бил толкова тих, толкова неподвижен. Дори и толкова рано сутрин преди кипеше някаква активност. Това ми изглежда зловещо. Изведнъж ми се струва, че покритата с лозници стена, която обгражда общността ни, не ни предпазва, а ни държи вътре като затворници.