Читать «Гаснеща жарава» онлайн - страница 18

— Мамо? — Гласът ми трепери малко и затова преглъщам. — Какви ги говориш?

Тя вдига поглед от мечето.

— Не им позволявай да те третират като бито куче до края на живота ти. Следвай правилата им. Не се набивай на очи. И се върни пак на върха. Направи каквото трябва.

— Та май наистина искаш да останем тук? Искаш Тамра да остане тук?

— Заведох ви в Чапарал… защото преследвах една мечта. Нещо, което никога не е съществувало. Нито за теб, нито дори за Тамра. Тя е била орисана да бъде драки, а аз дори не го знаех. — Тя потиска смеха си, опитва се да го спре, като вдига пръсти към устните си. — А ти… е, ти през цялото време се опитваше да ми кажеш, че не можеш да бъдеш друго, освен драки. Че имаш нужда да останеш тук. Просто не исках да чуя. Съжалявам, Ясинда.

Сядам до майка ми на леглото. Може и да ме е ядосвала в миналото, но не мога да понеса да я гледам такава. Искам я обратно. Липсва ми жизнеността й. Липсва ми предишната ми майка.

— Не се извинявай. Никога не се извинявай, че си майка, която обича дъщерите си толкова силно, че би жертвала всичко за тях.

Хващам ръката й, стискам хладните й пръсти и изведнъж си спомням, че тук винаги й е студено. Все трепери от вечните мъгли и дъждове, които мен ме карат да се чувствам у дома си и галят лицето ми, вкусни са ми. Тя никога не ги е харесвала и никога няма да се привърже към тях.

— Ще измислим как да живеем тук, и то щастливо. Няма да стоя с наведена глава, ти също.

Тя ми се усмихва колебливо и внимателно ми напомня:

— Сестра ти вече никога няма да е с наведена глава тук.

Така си е. Сега Тамра е на върха, а по ирония на съдбата с мен се случва точно обратното. Поне засега.

Мама ме гали по бузата с опакото на дланта си.

— Живеех тук заради баща ти. Мога да го направя и заради моите момичета. Нищожна цена. — Потиска една въздишка. — Обичах много баща ти. Но тази любов е нищо в сравнение с начина, по който се почувствах, когато се обрекохме един на друг. Нещо се случва, когато се обречеш в тази общност, променя те. Сякаш се свързахме един с друг. — Лицето й става тъжно. — Понякога не можех да различа моите емоции от неговите. — Кехлибарените й очи помръкват. — Дори в онзи последен ден… почувствах… знаех, че нещо не е наред още преди някой да ми каже. И останах тук толкова дълго, като си казвах, че празнотата, която чувствам, не е заради смъртта му. Че може би той е жив някъде там, просто не мога да го достигна и затова съм престанала да го усещам.

Гледам я в екстаз.

— Защо никога не си ми казвала това? — Поне това, че е почувствала как нещо не е наред с баща ми в онзи ден. Разбира се, знам, че много обречени един на друг драки формират такава връзка. Драконите някога са се събирали до живот и идеята за обричането произхожда от тази тяхна древна черта. При някои двойки драки нещата отиват още по-дълбоко. Очевидно такъв е бил случаят и с моите родители.