Читать «Томичукалата» онлайн - страница 491
Стивен Кинг
— И аз — каза Хили. — Утре трябва да ти дам войничетата.
— Защо?
— Не знам. Но трябва. Обещал съм.
— Кога?
— Не знам.
— Докато получа Кристално кълбо — съгласи се Дейвид и се настани още по-плътно в извивката под рамото на Хили.
— Ами… добре.
Тишина… откъм стаята на сестрите се носеха слаби развълнувани гласове, но тук цареше тишина и сладката топлина от момчетата.
— Хили?
— Какво? — измърмори Хили.
— Там, където бях, беше студено.
— Така ли?
— Да.
— Сега по-добре ли е?
— По-добре е. Обичам те, Хили.
— И аз те обичам, Дейвид. Извинявай.
— За какво?
— Не знам.
— О-о.
Ръката на Дейвид посегна към одеялото, напипа го и го дръпна нагоре. На сто и петдесет милиона километра от слънцето и на сто парсека от оста на галактиката, Хили и Дейвид Браун спяха здраво прегърнати.
1
Автор на книги за деца. — Б.пр.
2
Трудна за разбиране книга (фр.). — Б.пр.
3
Спадане на телесната температура под нормалната от прекомерно охлаждане. — Б.пр.
4
Известен изобретател. — Б.пр.
5
Хейвън означава пристан. — Б.пр.
6
Точната дума (фр.). — Б.пр.
7
Двамата журналисти, разкрили аферата „Уотъргейт“. — Б.пр.
