Читать «Мъртви води» онлайн - страница 3

По пътя към къщи спрях да напазарувам дреболиите, които трябваше да носи всеки гост. Заминавах чак сутринта, така че ми трябваше и нещо за вечеря. Помотах се из магазина без особено въодушевление. От няколко дни не се чувствах особено добре, но го приписвах на отегчението и апатията. Когато осъзнах, че разглеждам полуготовите храни, си теглих един ритник наум и продължих нататък.

Пролетта тази година закъсня, зимните ветрове и дъждове продължиха чак до април. Натежалото небе не помагаше за удължаването на дните и вече бе започнало да се смрачава, когато завих в улицата, на която живея. Намерих къде да паркирам и занесох пазарските торби до апартамента си. Намираше се на първия етаж в голяма викторианска къща с малко фоайе, което делях с жилището над мен. Щом наближих, видях мъж с гащеризон да работи по входната врата.

— Добър вечер, началник — приветства ме весело той. Държеше ренде, а около отворената чанта в краката му бяха разпръснати разнообразни инструменти.

— Какво става? — попитах, загледан в новата дъска около ключалката и стърготините, посипани по пода.

— Тук ли живеете? Някой се е опитал да разбие вратата. Съседката ви ни извика да я оправим… — работникът издуха стърготините от ръба на вратата и отново плъзна рендето по него. — Не е добре да си оставяте къщата отключена в този квартал.

Прекрачих чантата с инструменти и отидох да говоря с въпросната съседка. Беше се настанила в горния апартамент само преди няколко седмици — привлекателна рускиня, която, поне с такова впечатление бях останал, работеше като туристически агент. Бяхме си разменяли само обичайните любезности и сега не ме покани да вляза.

— Вратата беше разбита, когато се прибрах — обясни рускинята. Тръсна гневно глава и ме лъхна вълна мускусен парфюм. — Някой мръсен наркоман се е опитал да влезе. Биха отмъкнали всичко!

Кварталът не беше особено читав, но наркоманските набези тук не бяха по-сериозни, отколкото другаде.

— Входната врата беше ли отворена?

Вече бях проверил апартамента си, но неговата врата бе непокътната. Нямаше следи някой да се е опитвал да проникне вътре насила. Съседката поклати глава и разлюля гъстата си тъмна коса.

— Не, беше само разбита. Негодникът се е изплашил или се е отказал.

— Обадихте ли се на полицията?

— Полицията ли?! — Тя изпухтя презрително. — Обадих се, да, но не ги е грижа. Вземат отпечатъци, свиват рамене и се разкарват. По-добре да сменим ключалката. С по-здрава този път!

Каза го многозначително, сякаш разбиването на старата ключалка е по моя вина. Ключарят вече привършваше, когато слязох долу.