Читать «Веригата» онлайн - страница 5

Започва да чопли нервно един конец, измъкнал се от червения й пуловер, когато айфонът отново иззвънява.

Непознат номер.

Тя натиска зеления бутон на дисплея за приемане на разговора.

— Ало?

— Рейчъл О'Нийл? — пита глас.

Друг глас. На жена. Жена, която явно е много разстроена.

На Рейчъл й идва да каже Не. Иска да избегне надвисналата катастрофа, като каже, че е започнала отново да използва моминското си име Рейчъл Клайн, но знае, че е безсмислено. Нищо от това, което каже или направи, няма да попречи на тази жена да й съобщи, че се е случило най-лошото.

— Да — казва.

— Много съжалявам, Рейчъл, но имам ужасна новина. Имаш ли лист хартия и химикалка за инструкциите?

— Какво се е случило? — пита тя, вече наистина уплашена.

— Отвлякохме дъщеря ти.

3

Четвъртък, 8:42 ч.

Небето пада върху нея. Небето пада. Не може да диша. Не иска да диша. Момиченцето й. Не! Не е вярно! Никой не е отвлякъл Кайли! Тази жена не звучи като похитител. Това е лъжа!

— Кайли е на училище — казва Рейчъл.

— Не е. При мен е. Отвлякох я.

— Ти не може… Това е шега.

— Говоря напълно сериозно. Хванахме я на автобусната спирка. Пращам снимка.

На телефона пристига снимка на момиче с превръзка на очите, седнало на задната седалка на кола. Облечено е в черния пуловер и бежовото палто, с които Кайли излезе от къщи сутринта. Момичето има чипия, обсипан с лунички нос на Кайли и кафявата коса с червени кичури. Тя е, няма съмнение.

На Рейчъл й призлява. Всичко пред очите й започва да плува. Тя пуска волана. Шофьорите наоколо започват да натискат клаксоните си, когато волвото излиза от лентата.

Жената още говори.

— Трябва да се успокоиш и да слушаш внимателно какво ще ти кажа. Трябва да направиш всичко точно така, както го направих аз. Трябва да запишеш всички правила и да се придържаш стриктно към тях. Ако нарушиш правилата или се обадиш на полицията, ще те обвинят и ще обвинят мен. Дъщеря ти ще бъде убита и синът ми също ще бъде убит. Затова записвай всичко, което ще ти кажа.

Рейчъл разтърква очи. В главата си чува бучене, като от огромна вълна, която всеки момент ще се разбие върху нея. Ще я пръсне на парченца. Най-страшното нещо на света се случва наистина. Вече се е случило наистина.

— Искам да говоря с Кайли, кучко! — крясва тя, след което стисва волана, свива към най-дясната лента и после влиза в аварийната.

Натиска спирачката и изключва двигателя, докато другите шофьори наоколо натискат клаксони и я ругаят на висок глас.

— Кайли е добре засега.

— Ще се обадя в полицията! — вика Рейчъл.

— Не, няма. Трябва да се успокоиш, Рейчъл. Не бих те избрала, ако мислех, че си от онези, които лесно изпадат в паника. Проучих те. Знам за Харвард и за лечението на рака. Знам за новата ти работа. Ти си организиран човек и знам, че няма да прецакаш нещата. Защото, ако ги прецакаш, нещата са съвсем прости: Кайли ще умре и моето момче ще умре. А сега вземи лист хартия и записвай.

Рейчъл си поема дълбоко дъх и вади бележник от чантата си.

— Добре — казва.

— Сега си част от Веригата, Рейчъл. И двете сме част от нея. Веригата се защитава. Така че, първо, никаква полиция. Ако се срещнеш с полицай, хората, които управляват Веригата, ще разберат и ще ми кажат да убия Кайли и да намеря друга мишена и аз ще го направя. Те не се интересуват от теб или семейството ти. Интересува ги единствено сигурността на Веригата. Ясно ли е?