Читать «Веригата» онлайн
Эдриан Маккинти
Ейдриън Маккинти
Веригата
Артур Шопенхауер
"
Стиви Никс
ПЪРВА ЧАСТ
ВСИЧКИ ИЗГУБЕНИ МОМИЧЕТА
1
Тя седи на автобусната спирка, проверява си лайковете в инстаграм и изобщо не забелязва мъжа с пистолета, докато той почти опира дулото в нея.
Може да хвърли раницата си и да хукне към мочурището. На тринайсет е, тялото й е гъвкаво, а и познава всички блата и подвижни пясъци на остров Плъм. Във въздуха трепти сутрешна морска мъгла, а мъжът е едър и тромав, няма да му хареса да я гони.
Училищният автобус ще дойде точно в осем.
Всичко това минава през главата й за секунда.
Мъжът стои точно пред нея. Лицето му е скрито зад черна ски маска, а пистолетът е насочен към гърдите й. Дъхът й секва и тя изпуска телефона си. Очевидно не е шега за Хелоуин. Вече е ноември. Хелоуин мина преди една седмица.
— Знаеш ли какво е това? — пита мъжът.
— Пистолет — отговаря Кайли.
— Пистолет, насочен към сърцето ти. Ако се развикаш или опиташ да се бориш, или да избягаш, ще те застрелям. Разбираш ли?
Тя кимва.
— Добре. Хубаво. Не се стряскай. Сложи тази превръзка на очите си. Действията на майка ти през следващите двайсет и четири часа ще определят дали ще живееш, или ще умреш. И когато… ако те пуснем, не искаме да можеш да ни разпознаеш.
Кайли връзва с треперещи ръце плътната, подплатена и еластична лента на очите си.
До нея спира кола. Отваря се врата.
— Влизай. Пази си главата — казва мъжът.
Тя с опипване влиза в колата. Вратата се затръшва зад нея. Мозъкът й работи на високи обороти. Знае, че не е трябвало да влиза в колата. Точно така изчезват момичета. Точно така изчезват момичета всеки ден. Ако се качиш в колата, край. Ако се качиш в колата, си изгубена завинаги. Затова не се качваш в колата, а се обръщаш и бягаш, бягаш, бягаш. Но вече е твърде късно.
— Сложи й колана — казва жена от предната седалка.
Кайли започва да плаче под превръзката.
Мъжът се намества на задната седалка до нея и закопчава колана й.
— Моля те, опитай да се успокоиш, Кайли. Наистина не искаме да те нараняваме — казва той.
— Трябва да има грешка — казва тя. — Майка ми няма никакви пари. Новата й работа започва чак…
— Кажи й да не говори! — сопва се жената от предната седалка.
— Не става дума за пари, Кайли — казва мъжът. — Виж, просто не говори, става ли?
Колата потегля рязко, пръскайки пясък и чакъл. Ускорява бързо, шофьорът непрекъснато сменя скоростите.
Кайли слуша как колата минава по моста и прави гримаса, когато чува как училищният автобус минава покрай тях с астматично хриптене.
— Намали — казва мъжът.
Вратите се заключват автоматично и Кайли се ругае, задето е пропуснала такъв шанс. Можеше да откопчае колана, да отвори вратата и да се изтърколи навън. Обхваща я сляпа паника.
— Защо го правите? — проплаква.
