Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 3

— Вижте ги един до друг! — заскърца той със зъби. — Покорил е съзнанието й, направо го усещам — досущ както бе обсебил моето.

— Надявам се да е така — с леден глас откликна Мендарк. — Иначе ще се окаже, че Каран ни е предала, и ще трябва да си плати.

Магистърът изглеждаше още по-измършавял, безсилен и озлобен.

Заслушан в тежките им думи, Лиан се бореше и с болката, боцкаща го по цялото тяло, сякаш кръвта му замръзваше на мънички кристалчета. Напъваше се да вкара въздух в дробовете си, но все не успяваше да ги напълни. Призляваше му.

Едната буза на Игър затрепка, накрая се смръзна разкривена от поредния гърч. Лиан се питаше дали старото безумие не обзема отново пълководеца. А Игър впи пръсти в ръката на Малиен.

— Кой е най-добрият стрелец сред вас? — попита я дрезгаво.

— Баситор опъва най-силно тетивата, никой не може да се мери с него. Мисля обаче, че на такова разстояние Зара ще стреля най-точно. Зара!

Младата жена пристъпи напред. Беше нисичка за аакимка, на ръст почти колкото Каран, косата и бе с цвят на горчица, а бузите и — осеяни с лунички.

— Ти ли стреляш най-добре? — пожела да се увери Игър.

Стискаше юмруци така, че кокалчетата им бяха побелели.

Зара сведе поглед към снега, опипваше нервно гривната на едната си китка. Досещаше се какво ще поискат от нея. После изви глава към машината и премери на око разстоянието. Сега само главата на Каран стърчеше над ръба на площадката.

— Да, между здравите сред нас няма по-добър стрелец — потвърди аакимката. — Оттук мога да уцеля каквото и да било в Каркарон.

— И на машината ли?

— Стрелата ще лети по стръмна дъга, но… да, ще се справя.

И Игър се загледа в творението. Половината му лице пак се разкриви, той се опита да овладее спазмите, но не успя.

— Тогава забий стрела в окото на Каран! Ще бъде благодеяние и за нея, и за нас.

Младата жена не помръдна.

— Направи го незабавно! — изрева Игър и в ъгълчетата на устата му изби пяна.

У околните остана впечатлението, че е водил тежка битка със самия себе си, която е загубил. Сега беше готов на всичко, за да не си върне Рулке властта над ума му.

Зара се разтрепери. Обърна се към Малиен, втренчила безизразните си очи в червеникавата светлина. Предводителката на аакимите протегна ръка.

— Почакай! Мендарк умуваше.

— Рулке постъпи необмислено. Ако премахнем Каран, ще му попречим сериозно.

Лиан се дотътри при тях. Заледените окови претриваха краката му до кръв, но той не забелязваше.

— Не! — изхриптя и налетя върху Мендарк, който го отблъсна.

— Не ни се бъркай, летописецо!

— Но Каран…

— Сега изборът е между нейния живот и нашия свят. Магистърът обаче още се взираше в творението, без да даде заповедта.

Библиотекарят Надирил се бе подпрял прегърбен на бастуна си и по-ниският с цяла глава Шанд го крепеше да не падне. А Лилис подскачаше до наставника си и пищеше:

— Надирил, накарай ги да спрат!

— Игър — поде библиотекарят, — угризенията за това деяние ще те измъчват до последния ти ден. Тя не е…

— Някой да го направи! — нададе вопъл Игър.

— Вече няма да прибягна до зло — невъзмутимо отвърна Малиен, — ако ще то да би донесло най-великото благо. Зара, остави лъка.