Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 22

— Лорски!… — изхриптя Рулке. — А силите ми вече са изцедени…

Наистина не бяха неразумни зверове. Покатерилото се върху творението побърза да пльосне на седалката и уверено хвана ръчките с долните си крайници, които завършваха с огромни ноктести пръсти. Ухили се с широката си уста на Рулке и лъснаха множество пожълтели зъби.

Каронът замахна с назъбено парче дърво към първия лорск, улучи го по главата и го просна сред пръснатите камъни. Противникът се изправи, олюля се, внезапно се стовари върху Рулке и го повали. Търкаляха се по пода със сумтене и охкане. Каран си избра друго парче от греда вместо тояга и цапардоса съществото, което сякаш не усети нищо.

През това време другият лорск бутна ръчките напред. Машината застена, килна се встрани и назад, после се спусна и накрая дъното й започна да потъва в пода, който май омекваше под нея. Лорскът заврещя и дръпна ръчките. Машината се клатеше, очертанията й помътняха, все едно всеки атом в нея тепърва си търсеше мястото. Предницата пак светна и в пода грейна нажежена жълта локва.

До този ден Каран дори не бе разбирала от какво ги пази Възбраната. Но сега в ума й се сблъскваха откъси от древни предания и приказки.

Тя подрипваше предпазливо около борещите се и щом видя своя шанс, ръгна лорска в ухото с острия край на тоягата си. Звярът изквича.

Тъкмо от тази възможност се нуждаеше Рулке. Хвърли противника си по гръб и раздвижи пръсти. Машината се друсна тежко, вторият лорск прелетя в дъга и се стовари в локвата разтопен камък. От гърлото му се изтръгна толкова дрезгав рев, че Каран запуши ушите си, В залата се разнесе гадна смрад на опърлена козина и овъглена плът. Лорскът се измъкна с препечен гръб и задник и падна през дупката в стената.

Първият пък на свой ред просна Рулке, заби коляно в корема му и се опита да му прегризе гърлото. Каран ахна и пак го мушна в ухото толкова злобно, че за малко не му пречупи врата. Каронът се освободи със свръхчовешки напън, откъсна още едно увиснало от покрива парче греда и подгони врага с него. Лорскът изгрухтя, търкулна се по пода, стигна до прозорец и се провря навън с главата надолу.

Каран се свлече, останала без дъх, напълно изтощена. Изтърбушеният покрив заскрибуца в мястото, откъдето Рулке бе издърпал гредата. Двама гашади и третият лорск се въргаляха убити. Други трима гашади изхвърлиха през прозореца трупа на врага, останалите се опитваха да не допуснат рухването на остатъците от покрива.

Каронът се просна по корем — вече не му стигаха силите да се задържи на крака. „Свободна съм — рече си Каран, — ако се преборя с прилошаването след тази употреба на дарбите ми…“ Изцъклените очи на Рулке се вторачиха в нея.

— Толкова е… трудно — едва ломотеше думите. — Мощта ми не стигаше…

— Ти се надцени и не оправда доверието ми.

— Не беше нарочно…

Каран осъзна, че почти не чува с лявото ухо. Опипа го и пръстите й се изцапаха с кръв.

— Приключих с тебе! — кресна тя. — Изплатих си дълга.