Читать «Пътят между световете» онлайн - страница 105

— Още не си заслужил закуска! Да не губим време. Шанд взе металната си чиния и тръгна по реката.

— Може да се позабавя.

Вървя повече от час, преди някое място да му хареса. Нагази в студената вода и се зае да вади чакъл от дъното. Промиваше го и изхвърляше по-едрите частици. Не намери злато нито там, нито на следващите места. Но след като мина на другия бряг, усилията му бяха възнаградени с няколко люспици като едри зърна сол и късче колкото чаено листенце. Това му стигаше. Тръгна обратно към бивака.

Там завари Игър да пържи шунка, лук и хляб в лой. Наблизо имаше вдлъбнат камък колкото легенче, целият в странни вкаменелости. Малката лодка от косми бе слепена със смола.

— Намерих и това.

Игър държеше на дланта си няколко лъскави жълти кристалчета.

— Пирит, златото на невежите. Дано не заблуди и нас.

Щом се нахрани, Шанд напълни камъка с речна вода, сложи истинското злато в единия край на лодчицата и пирита в другия. Нагласи я неподвижно до водата. Стисна с пръсти ръбовете на камъка и се съсредоточи върху отразяващата повърхност на водата. Представяше си лицето на Ялкара, каквото го видя в Огледалото. Нямаше по-добро подобие на образа на Мейгрейт.

Вложи цялата си воля и веднъж му се привидя сянката на Ялкара. В този миг бутна лодчицата. Тя се понесе към средата, завъртя се бавно два пъти, върна се мъничко и спря. Краят с истинското злато сочеше на запад-югозапад. Шанд дори не погледна картата.

— Знам къде са!

Няколко дни по-късно стояха върху варовиков гребен над скален отвее и оглеждаха тясната, гъсто обрасла с дървета долина, чиито склонове се събираха към планината. По подгизналите камъни лепнеше мъх. На входа на долината имаше клисура и в нея можеше да се влезе само по тясна пътека край буйната река.

— Това е — заяви Шанд.

— Страхувам се — смънка Игър. — По-скоро съм готов да изляза отново срещу транкса, отколкото да се опълча на Фейеламор. Но за да си върна Мейгрейт…

— Аз пък го очаквам с нетърпение — невесело се усмихна Шанд. Въртеше на пръста си подаръка от Ялкара — пръстена от платина, злато и сребро.

— Но дори ти — усъмни се Игър, — колкото и велик да си бил някога…

— Научих много от Ялкара за Фейеламор. И правото е на моя страна. Имам и пръстена, ако силата му се е съхранила. Не че разчитам на него. Ще се промъкнем в долината незабелязано, после ще видим. Игър, позволяваш ли обаче да ти кажа нещо лично и да бъда напълно откровен? Отнася се за Мейгрейт.

Игър се начумери.

— Стига да не злоупотребиш с нашето приятелство.

— Не си позволявай… прекомерни надежди.

— Чух достатъчно! — сопна се Игър.

21. Гилиас

Снежната буря принуди фейлемите да се скрият в другия заслон и Мейгрейт престана да чува разговора им. Тя ту задрямваше, ту се будеше до края на деня. Опомни се по здрач. Фейлемите отново седяха около огъня. Сега си приказваха за южните земи и думите им й напомниха отдавнашни случки. Отиде при тях.

— Трябва да си направим по-добър бивак — каза Гетрен. — Ако изобщо решим да останем, тук не можем да настаним стотици.

— По-нагоре в долината има пещери — успокои го Мейгрейт. — Там скалите се събират към реката. Достатъчно просторни са да подслонят стотици хора през зимата, макар и по-натясно.