Читать «С единия крак в гроба» онлайн - страница 24

Излетях от пещерата, опустошена от мъка. Мъжете претърсваха околността и аз сграбчих онзи, който бе най-близо до мен.

— Къде отиде той? Видя ли накъде тръгна?

Войникът — Келсо — пребледня, като ме видя покрита с кръв.

— Не знаем. Някой извика: „Вампир!“, но аз видях само дървета. Сега претърсваме. Не може да е стигнал далеч.

— Друг път не може — озъбих му се.

Мастер вампир, дори и ранен, ако тичаше с все сила, можеше да развие скорост до сто километра в час. В никакъв случай не трябваше да допускаме Лазарус да ни се изплъзне. В никакъв случай.

Тримата мъже все още стояха край безжизненото тяло на Дейв. Хуан плачеше, без да се срамува, очите на Тейт бяха пълни със сълзи.

— Вампирът е пробил кордона — започнах направо. — Тръгвам след него. Тейт, дай ми радиостанция и се погрижи екипът да ме следва на известно разстояние. Още сега ти заявявам, че не ми пука за правилата, защото от този момент вече са променени. Само онези, които правят точно каквото съм наредила, ще бъдат до мен, когато го пипна. Ако не се подчинявате, можете да останете с другите. Днес няма да оплаквам още един човек. Все тая ми е какво мисли Дон. Който иска да присъства, когато вампирът си го получи, да дойде с мен. Останалите да ни чакат, докато се върнем.

Тейт и Хуан се изправиха на мига. Купър се поколеба. Вторачих се в него, без да мигвам дори.

— Шубе ли те е, женчо Куп?

Той ме изгледа преценяващо.

— Аз съм наполовина сицилианец и наполовина африканец. И двата народа вярват в отмъщението. Единствената жена тук си ти, шефе.

— Тогава нареди на останалите от екипа да са в готовност, а ти ме последвай. Ще видим от какво тесто си замесен.

Той рязко кимна към мястото, където лежеше Дани, все още свил се заради шока.

— Ами той?

— Лекарите ще се погрижат за него. Прострелян е.

— Вампирите са стреляли по него? — изненада се Тейт.

По принцип вампирите не използваха огнестрелни оръжия. И защо им беше да го правят, зъбите им бяха много по-опасни.

— Не те, аз го прострелях. Да вървим, всяка секунда е важна.

Купър метна Дани на рамо и се отправи навън в светлината, без да коментира. Чух го да нарежда на войниците да останат, докато ние претърсваме пещерата за оцелели. През това време аз затворих очите на Дейв. Когато Купър се върна, насочих лъча на фенерчето пред себе си, за да могат да виждат къде вървят.

— Оттук.

Щом стигнахме мястото, където бях убила другите вампири, заговорих:

— Така, момчета, ще го кажа само веднъж. Вземете по един нож, грабвайте по един вампир и не ми пука дали ще ви се наложи да изсмучете кръвта от топките, но ще пиете от нея колкото е възможно повече. Човек може да изпие до половин литър кръв, преди тялото му механично да я изхвърли. Очаквам всеки от вас да изпие по половин литър, сега. Този, който уби Дейв, е мастер вампир и с всяка изминала минута тичешком се отдалечава с повече от километър и половина. Нямаме време да спорим за морал. Тези тела се съсухрят с всяка изминала секунда. Или сте в играта, или не.

Докато говорех, им дадох личен пример. Прерязах гърлото на трупа пред себе си и го захапах като питбул. Миг-два никой не помръдна. Вдигнах глава и ги изпепелих с изумруденозеления си поглед.