Читать «С единия крак в гроба» онлайн - страница 162

— Да.

Хуан се обади. Очите му светеха заради непролетите сълзи.

— Нека го събудим и да го оставим той да реши. Приятелят ми липсва. Не ми пука какво ще яде.

Буцата се завърна в гърлото ми, уголемена. Край мен Купър сви рамене.

— Не го познавах много добре, затова моето мнение е най-маловажно. Обаче, щом Кат може да живее с факта, че е наполовина изрод, нима Дейв няма да се справи с факта, че ще е завършен изрод? Според мен даже ще му е по-лесно.

Тейт изгледа Боунс преценяващо и пресметливо.

— На теб не ти пука какво мислим всички ние. Предлагаш да го направиш единствено заради нея.

— Определено — моментално отговори Боунс. — Но толкова по-добре за всички вас, нали? Такъв ви бил късметът.

— Да. Е, аз гласувам да го направим, но не ти вярвам и мисля, че не можеш да го извадиш жив изпод надгробния камък. Обаче ще се извиня, ако греша.

Двамата с Дон бяхме единствените, които още не бяха гласували, а времето изтичаше. В края на веждата на чичо ми почти не бяха останали косми, когато той погледна към Боунс.

— Военните си имат поговорка: не изоставяй никого. Досега никога не сме изоставяли някого в мисиите си и сега няма тепърва да започна да го правя. Върни ни го.

Сега оставах само аз. Замислих се за Дейв и за страха, породен от факта, че можехме да се опитаме да го съживим и да не успеем. Или че можеше да стане и по-зле — той можеше да се върне и после, отвратен от същността си, да се самоубие. Сетне си припомних последния миг от живота на Дейв, когато той кървеше до смърт в ръцете ми: Не… ме оставяй… умра…

Тези думи ме накараха да взема решението си.

— Направи го.

Глава 39

Гробището беше опразнено и изцяло затворено. Дори въздушните коридори над него бяха затворени. Целият ми екип бе пръснат по периметъра. По-далеч имаше още охранители. Дон не искаше никой да ни прекъсва. Родни огледа тълпата и поклати глава.

— Сигурно се шегуваш. Виж цялата тая гадост. „Цялата тая гадост“ включваше стотина и повече военни. Родни се притесняваше от камерите. Той вярваше на правителствени служители толкова малко, колкото далеч можеше да ги запрати, което в неговия случай всъщност бе доста далеч. Но е достатъчно само да кажем, че не му се нравеше многобройната публика.

На Боунс не му пукаше за свидетелите. Когато най-накрая стана време, той вдигна три пръста. От дузината доброволци от екипа ни трима пристъпиха напред. Можеше да ползваме и кръвни банки, но според Боунс свежата кръв съдържаше повече сила. Аз и тримата ми капитани не бяхме включени в менюто тази вечер, защото той ни искаше силни, в случай че нещата не се търколят в правилната посока. Като главата на Дейв например. За всеки случай в краката ми лежеше меч. Аз настоях да бъде при мен, ако се стигнеше дотам. Дейв ми беше приятел. Ако пожелаеше да умре за втори път, то щеше да бъде поразен от ръката на някого, който го обича, въпреки че това успокоение бе съмнително.

Дискретно, извън полезрението ни, се намираше медицински екип. След като Боунс ги източи така, че им се зави свят, тримата мъже се заклатушкаха към лекарите. Благодарение на съвременната медицина щяха да им прелеят кръв на място.