Читать «С единия крак в гроба» онлайн - страница 16

Окръг Франклин. Родният ми град.

— Престани с недомлъвките, Дон. Прикова вниманието ми.

Вместо отговор той ми връчи една от снимките. Показваше малка стая, в която на килима бяха пръснати бледи части от тела. Веднага я познах, защото преди време това бе моята спалня в дома на баба ми и дядо ми. Замръзнах заради надписа на стената и веднага разбрах защо Дон е откачил така.

ПИС, ПИС, КОТЕНЦЕ

Това не беше добре. Мамка му, никак не беше добре. Фактът, че тази целенасочена подигравка бе отправена към мен, при това в къщата, в която бях отраснала, говореше за две ужасяващи неща. Някой знаеше сценичното и истинското ми име.

— Къде е майка ми? — Първата ми мисъл бе за нея. Ако онези знаеха за Катрин Кроуфийлд, може би бяха направили и връзката с Кристин Ръсъл.

Дон вдигна ръка.

— Пратихме хора в дома й с инструкции да я доведат тук. Това е предпазна мярка, защото мисля, че ако знаеха коя си и къде се намираш в момента, нямаше да си правят този труд в родния ти дом.

Да, истина беше. Бях толкова разстроена, че не мислех трезво. Трябваше да се стегна, защото нямаше време за глупости.

— Имаш ли представа кой може да го е направил, Кат?

— Разбира се, че не! Как бих могла да имам?

Дон обмисли отговора ми, подръпвайки веждите си.

— Съвпадение ли е, че вече от месец се виждаш с Ноа Роуз и някой внезапно те разкрива? Казала ли си му какво си? Какво работиш?

Изгледах Дон злобно.

— Ти направи пълна проверка на Ноа в мига, в който узна, че излизам с него. При това, нека добавя, без позволението ми. И не, Ноа не знае нищо за вампирите, за работата ми или за това какво съм. Надявам се, че това е последният път, когато се налага да те уверявам в това.

Дон кимна в знак на съгласие и продължи с предположенията:

— Смяташ ли, че може да е Лиъм Фланъри? Каза ли му нещо, което може да е използвал, за да те проследи?

Студена тръпка мина през тялото ми. Иън беше свързан с миналото ми, вярно бе. Чрез Боунс. Боунс знаеше къде се намира къщата на семейството ми, истинското ми име, а и ме наричаше Котенце. Нима бе възможно да е Боунс? Нима би направил нещо толкова крайно, за да ме измъкне от скривалището ми? След изминалите цели четири години нима още мислеше за мен?

— Не, не съм казвала нищо на Фланъри. Не смятам, че е възможно той да има нещо общо с това.

Лъжата изскочи от устните ми без никакво колебание. Ако Боунс бе виновен, пряко или косвено, щях сама да се разправям с него. Дон и Тейт мислеха, че тялото му е пакетирано и завряно във фризера в мазето. Нямаше да ги просветлявам относно заблудата им.

Дейв и Хуан пристигнаха. И двамата сякаш току-що бяха станали от сън. Дон набързо им описа ситуацията и усложненията.

— Кат, оставям вие четиримата да се погрижите за това — заключи той. — Вземи отряда си и запушете дупките, от които изтича информация. Самолетите са готови за тръгване. И този път не си прави труда да ми водиш пленници тук. Просто елиминирайте всички, които знаят за теб.