Читать «Паяжината» онлайн - страница 157

— Защо, защо е вършил това зло? Изглеждаше кротък и почтен човек.

Том сви рамене.

— Кой знае? Ние повярвахме на историята, че майка му е убила баща му и неговата любовница. Може би някои хора просто се раждат зли. Явно той е изпратил съобщението на Питър Андрюс, за да ни заблуди. Какъвто и да е бил, негодникът наистина бе много умен.

Сам погледна полуотворените очи на Ерик.

— Предполагам, че никога няма да узнаем какво го е карало да постъпва така.

— Да, наистина няма да узнаем — съгласи се Адамс.

Вдигна Сам на ръце. Чоки и Рики, който бе загърнат в якето на Том, бяха поели напред. И двамата трепереха от студ.

— Хайде, всички имате нужда да се стоплите, а в микробуса ни чака уплашеният до смърт викарий, трябва да го успокоим.

Сам кимна. Том я притисна в прегръдката си, за да я стопли, и заедно се отдалечиха от вира.

Епилог

Смъртта на главния заподозрян остави много въпроси без отговор. Том Адамс заедно с екип от Отдела за серийни престъпления вече бяха проучили живота на Ерик и се опитваха да го свържат с колкото е възможно повече от неразкритите убийства, извършени в областта. Това бе неблагодарна работа, която щеше да продължи дълго, без гаранция за успех.

Сам дори не бе сигурна дали разказът на Ерик за убийството на баща му и неговата любовница е бил самата истина. Струваше й се по-вероятно самият той да го е извършил, а не майка му. Вероятно тя го бе прикривала, а не обратното. Това обясняваше защо следите по скелетите от пробожданията с ножа бяха толкова ниско. Том бе установил, че убийствата, за които знаеха, са започнали скоро след смъртта на майка му. Пречката бе изчезнала и злото се бе развихрило. Но в интерес на истината, това бяха само подозрения. Никога нямаше да узнаят цялата истина.

След медицинската експертиза, която Тревър любезно се бе съгласил да извърши, Ерик Чембърс бе погребан до майка си в двора на църквата в Сауърби. Имаше някои възражения от страна на местните жители, но те бяха отхвърлени от Питър Андрюс, който смяташе, че би трябвало Бог да съди мъртвеца, а не хората.

Що се отнася до Енрайт, той бе арестуван в Лондон с голямо количество порнографски материали и му предстоеше процес по няколко обвинения. По ирония на съдбата, защитата му бе поета от Джон Гордън. Сам не можеше да си обясни защо Ерик е избрал да открадне неговата кола в нощта, когато бе убит Саймън Викърс. Съвпадението изглеждаше странно. Въпреки че бе разпитван няколко пъти от Том Адамс, той отричаше да има връзка с Ерик, но много хора се съмняваха в това.

Питър Андрюс и Едмънд Муър завършиха филма си и той имаше огромен успех. Дори бе включен в програмата на Би Би Си „Видеодневник“.

В църквата бе инсталиран нов парен котел и хорът вече можеше да репетира, без да има нужда от топли дрехи и шапки.

Въпреки че Сам продължаваше да се отнася резервирано към Муър, той стана уважаван жител на селото и пое всички дейности на Ерик.