Читать «Кръвно отмъщение» онлайн - страница 58

— Да. — Феликс тръсна побелялата си глава. — Или ако не потресаващо, то поне изненадващо в известна степен. Реакцията на акцията надмина всички очаквания и с това достигнахме необходимото ниво на психологична готовност. Скоро всичко ще се промени, ще видиш.

— Кое ще се промени? — напрегна се Нина.

— Всичко. Целият ни живот. Хайде да отскочим днес до „Славянски базар“? Едно време там готвеха страхотно.

— Като дете си — каза Нина. — Може би ще отложим празнуването? Ще ти се реванширам. Не ме интересуват етапите на вашата операция, трябва да намеря онези тримата.

— Нали ти казах, установихме Люсин, и сега го търсят из цялата страна.

— Него го установиха още в самото начало — каза Нина. — Но защо и досега не са установили онези двамата? Какви са тези загадъчни фигури, можеш ли да ми кажеш?

Феликс се намръщи и се почеса по бузата.

— Има някаква тайна — каза той. — Явно нещо са търсели! Може би все пак знаеш какво, а?

Нина отрицателно поклати глава. По далечната алея млада майка буташе количка, а след нея втори малчуган караше малко велосипедче. Нина се загледа в тях.

— Значи е криел дори от теб — въздъхна Феликс. — Разбираш ли, тези двамата не са били от компанията на Щърбавия и останалите. Но са се появили и веднага са ги послушали. И са тръгнали да вършат работата. Тук мирише на сериозни сили, не мислиш ли?

— Коля не би могъл да скрие от мен нищо — натъртено произнесе Нина. — У него нямаше нищо, което да заинтересува някакви сериозни сили. Ако рискуваше семейството си, щеше да ни каже!

Феликс въздъхна.

— Случва се какво ли не — каза той. — Във всеки случай не трябва да губиш надежда. Ще дойдеш ли на ресторант?

Нина се отказа. Спомените за мъжа й я натъжиха и сега най-много й се искаше да се уедини с албума със снимките на скъпите й хора.

— Жалко — въздъхна Феликс. — Е, без теб и аз няма да ходя.

— Извинявай — каза Нина.

— Забележки по работата имаш ли?

— Не, всичко мина, както беше замислено. Случайно да знаеш дали са го следили този ден?

— Не са. Защо?

— Помислих си, ами ако снимат входа с видеокамера? На излизане се прикрих с яката.

— Браво — каза Феликс. — Засега всичко е наред, имаш пред себе си свободна седмица, можеш да си почиваш. Само не си ходи в Краснодар.

— Защо?

— Един следовател от прокуратурата търси следите на твоя „Макаров“. Няма смисъл да се виждате.

Нина замълча, стиснала устни, и Феликс я погледна въпросително.

— Може би все пак ще го изхвърлиш, а? Разбирам как седят нещата, спомен и тъй нататък… но ще те вкара в беля, със сигурност ще те вкара…

— Това вече го обсъждахме — каза Нина. — Ще се отърва от пистолета едва след като свърша цялата работа. Хайде да не се връщаме повече към това.

— Както искаш — промърмори Феликс. — Имай предвид, за последната работа ти се полага премия. Възнаграждението ти ще бъде удвоено.

След това се разделиха и Феликс Захарович си тръгна нервиран, че не успя да сподели радостта си с Нина. Вместо в „Славянски базар“ той хапна в стола, купи си това-онова за ядене и се върна вкъщи. Но даже студенината на Нина не можа да му развали настроението и докато седеше на дивана с вестниците, той се усмихваше.