Читать «Кралят» онлайн - страница 192
Пиер Певел
7.
Йерас се приземи на Втората крепостна стена — втория свод на моста, между Главната и Бдителната. Ониксовите гвардейци се втурнаха да му помогнат и като изоставиха агонизиращия змей, побързаха да го отнесат в укритието и да го сложат да легне на един сламеник. Той сам беше изтръгнал копието, забито в бедрото му, но желязното острие на другото, което го бе пронизало в гърдите, продължаваше да стърчи. Мъчеше се да остане в съзнание. Дишането му се бе превърнало в мъчително хъркане. Кръвта му изтичаше от ужасните му рани и през устата му, с която се мъчеше да поеме въздух.
Лорн беше клекнал до Йерас и наведен над него, държеше главата му. Знаеше, че няма надежда, както го знаеха и тези, които — независимо от всичко — се мъчеха да спрат кръвоизлива и притискаха върху раните топки платно. Блуждаещият поглед на умиращия срещна погледа на Лорн. Йерас се опита да каже нещо, но не можа. Успя обаче да измъкне писмото на Върховния крал от ръкава си и да го пъхне в ръката на Лорн.
И след като вече бе изпълнил мисията си, той повърна черна кръв и умря.
Изведнъж настъпи пълна тишина. Всички се отдръпнаха от Лорн, който се наведе да допре челото си до хладното, прашно чело на Йерас. Лорн затвори очи и остана неподвижен, стоя така известно време, после се изправи и излезе.
Логан искаше да го последва, но Нае го задържа за ръката.
— Недей — каза му тя кротко.
* * *
Лорн влезе в едно празно помещение на първия етаж на кулата.
Беше съсипан от болка и му трябваха няколко минути, за да събере мислите си. После се приближи до една бойница и — на светлината — разпечата писмото на краля.
Ръката на Алдеран I беше написала една-единствена дума:
„Сбогом.“
Лорн стисна челюсти и потрепери. Погледът му стана мрачен, а юмрукът му стисна писмото, по което бяха останали петна от кръвта на Йерас. Почувства как гневът го завладява, бързо излезе от стаята и без да каже дума и без да погледне никого, тръгна по стълбите към върха на кулата, откъдето прогони часовия.
Сдържаше се да не закрещи, не си позволи дори да заблъска с юмрук по камъните.
Закрачи бясно напред-назад и чак когато съвсем се задъха, спря и се загледа в хоризонта зад Мъртвите земи.
Серкарн беше прав.
Серкарн го беше предупредил.
Беше му казал, че Алдеран I ще го предаде, както Ерклант I беше предал него самия. И също като славния си предтеча Върховният крал, който царуваше сега, беше решил да се отърве от Ониксовата гвардия — твърде могъща, твърде влиятелна, твърде прославена…
Спомни си думите на Дракона на разрушението.
Думите се връщаха в паметта му и отекваха в главата му като камбанен звън, известяващ смърт. Лорн почувства как го обхваща някакво опиянение. Печатът на Тъмнината го заболя.
