Читать «Черно море» онлайн - страница 10

— Дано тревогата е истинска, защото се бях сгушил удобно на койката и точно сънувах, че съм в истанбулски харем и скоро воалите ще паднат…

Пит се усмихна.

— Момичетата от харема ще са ми благодарни.

Спуснаха зодиака отстрани на борда, слязоха по пилотския трап и освободиха повдигателното въже. Пит запали извънбордовия двигател и даде газ. Надуваемата лодка се завъртя и се понесе по развълнуваното море към товарния кораб. Пит подкара по протежение на корпуса и попадна на спуснат задборден трап близо до кърмата, към който насочи лодката.

— Мило от тяхна страна да оставят спусната стълба за добре дошли. — Джордино скочи на най-долното стъпало и върза зодиака за перилата. Подуши въздуха и се смръщи.

— Май великденският заек ни е оставил кошница с развалени яйца.

— Може би нещо в товара му? — предположи Пит. Обаче миризмата сякаш не идваше от кораба.

Двамата изтичаха нагоре по стъпалата, качиха се на борда и откриха, че противната миризма постепенно намалява. Под ярката светлина на палубните светлини коридорите изглеждаха празни, докато се придвижваха напред към жилищната надстройка. Палубните люкове бяха затворени и обезопасени и както беше казал Стенсет, корабът изглеждаше наред.

Когато стигнаха до трапа, който водеше до мостика, се поколебаха. На входа лежеше остриган млад мъж в черна бойна униформа. Сковано от смъртта, на лицето му бяха изписани смесица от объркване и болка, а отворените му сини очи сякаш търсеха причината. Вкочанените му ръце още стискаха АК-47.

— Стрелял е по някого. — Пит пристъпи внимателно към купчинката гилзи на палубата.

Джордино освети трупа с фенерче.

— Няма видима причина за смъртта му.

Прекрачиха трупа и продължиха нагоре по стъпалата към мостика, който беше на петото равнище. Тук попаднаха на друга страховита сцена. Въоръжен мъж в бойна униформа беше проснат до моряк близо до щурвала. По-възрастен мъж с брада, вероятно капитанът, беше рухнал близо до масата с картите. Джордино провери за признаци на живот, но изскочилите очи, посинялата кожа, изкривените устни бяха свидетелство за бърз, но болезнен край.

— Никакви външни рани — каза Джордино. — Точно като мъжа в подножието на трапа.

Пит подуши миризма на сяра и отвори един от прозорците на мостика.

— Може би изтичане на газ? Защо не провериш в жилищната надстройка за оцелели? Аз ще съобщя на „Македония“ какво намерихме и ще гледам да подкарам този плаващ ковчег.

Джордино се спусна до каютите на екипажа, които бях под мостика. Пит докладва на Стенсет, после пусна двигателите на товарния кораб и пое курс към Истанбул, съпровождан от „Македония“.

Бълкерът бавно набра скорост и започна да цепи безкрайните редици големи вълни, докато плаваше на юг. Пит точно проверяваше за някакво движение на кораба наблизо, когато откъм кърмата се чу силен трясък. Съдът се разтърси, а по командното табло на щурвала засвяткаха червени лампички.

— Какво беше това? — Гласът на Джордино беше накъсан от пукота на преносимата радиостанция.

— Малка експлозия на кърмата.

— Някой се опитва да го потопи?

— Възможно е.