Читать «Тристан и Изолда (Ранни творби)» онлайн - страница 6

Друг разказ, посветен на отделен епизод от живота на Тристан и Изолда е куртоазната новела-ле Орловите нокти от Мари дьо Франс. Тя вече бе публикувана на български като част от новелите-ле на Мари дьо Франс. Писана е между 1160–1170 г. Новелата описва една необикновена среща на влюбените.

Централно място и в трите разказа е любовната среща под прикритие. Зад този мотив долавяме и един по-общ проблем — за комуникацията в среда, която не допуска подобна връзка. В двете версии на Лудостта на Тристан комуникацията е поставена на сериозно изпитание. В Орловите нокти — обратно, тя се осъществява мигновено и то при толкова невероятни обстоятелства, че граничи със съновидението или с поетичния символ.

От романа на Томас са оцелели десет фрагмента, съхранявани в шест различни ръкописа. Общо фрагментите възлизат на 3298 стиха. Предполага се, че в пълния си размер творбата на Томас е била около 13 000 стиха, тъй че отломките, достигнали до нас, представляват една четвърт от общия обем на романа. Подобно на Берул Томас е за нас просто едно име. В запазените откъси разказвачът се назовава два пъти (ст. 2292 и ст. 3277). Предполага се, че е роден във Франция и че е пребивавал в английския кралски двор в Лондон, в обкръжението на Хенри ІІ Плантагенет. С изключение на първите два фрагмента, всички откъси от романа на Томас се отнасят за случки, настъпили след епизодите от частта на Берул. При превратната съдба на ръкописите Томас се оказва единственият френски автор, описал смъртта на героите. Именно затова ние ги публикуваме като завършек на настоящето издание. Иначе версията на Томас е най-старата от съхранените френски версии. Писана е между 1170 и 1173 г.

Томас заема специално място в историята на френския роман с версията си за Тристан и Изолда. Това е първата творба с наченки на психологичен анализ. Тук, разбира се, се налагат редица уточнения. Ще се огранича с това, че Томас навлиза в нова територия на романното — вътрешния свят на героя. За целта въвежда и вътрешния монолог. Наистина, Томас описва душевните състояния твърде реторично, с подчертан вкус към антитези, игрословия, градации и други формални прийоми. Но очевидно началото на психологическия роман е реторично. И това ще продължи твърде дълго: до романите на Мадам дьо Лафайет (XVІІ век) всеки опит за проникване в човешката психика минава през условностите на реториката.