Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 218

57

Вж. бел. З3. Авторът на Отвличането на Гениевра обяснява презрението на кралицата към Ланселот с две предполагаеми прегрешения на героя: първото престъпва куртоазния протокол, доколкото рицарят не бива да напуска своята дама без нейно разрешение (Ланселот е тръгнал внезапно да освобождава Говен, пленен от великана Карадок). Второто прегрешение на Ланселот е от по-интимен характер. Относно епизода с пръстена, дарен на Ланселот от Гениевра, вж. бел. 6а1.

58

Както вече посочих (вж. бел. 6а1), Моргана подменя пръстена от Гениевра с друг. После тя провожда своя пратеница в двора на Артур. Девойката обявява на всеослушание как в предсмъртния си час Ланселот се бил разкаял за любовта си с Гениевра, след което захвърлил пръстена — дар от неговата любима. За доказателство девойката показва въпросния пръстен. Ала Гениевра не губи самообладание и обяснява вниманието си към Ланселот с това, че го смята за най-достойния рицар в двора на нейния съпруг.

59

Ланселот сънувал — все под въздействието на упойващото питие на Моргана — че кралицата спи с друг рицар, когото той се опитал да промуши с меч.

60

Ланселот, Рицаря на каруцата не споменава за Галео. Вероятно персонажът е инвенция на автора на Роман за Ланселот. Приятелството между Галео и Ланселот е в съзвучие с любовната връзка на Ланселот с Гениевра и в същото време се явява нейна противоположност. В конкретния пасаж авторът степенува приятелското и любовното чувство в полза на второто.

61

В романа на Кретиен дьо Троа Мелеаган отвлича Гениевра единствено за да предизвика Артур (вж. бел. 23). Тук той желае кралицата и плътски. Затова я упреква не толкова в съпружеска изневяра, колкото в лош избор: пред него е предпочела Ке — рицар, когото той смята за недостоен, защото го е победил. В този смисъл Отвличането на Гениевра представя постъпката на Мелеаган не като посегателство срещу кралската власт, а като жест на претендент, който цели да отстрани своя съперник (Ланселот).

62

Във вътрешните помещения на феодалните резиденции засаждали трева, за да се охлажда въздухът през горещите месеци.

63

Туаз — старинна мярка за дължина, равна приблизително на 2 метра.

64

Нарастващата сила на Говен, когато слънцето е в своя зенит, дава основание да смятаме, че племенникът на Артур има митичен произход на слънчев герой. Мотивът се среща и в други артуровски романи, например Първото продължение на Персевал (1220), Смъртта на крал Артур (1230).

65

Доколкото Гор — кралството на Бодмагю и Мелеаган — напомня за келтското отвъдно, откъдето никой чужденец не се завръща, двата моста (на Меча и Подводния) символизират препятствията, които само избраникът може да преодолее. В митичен план победата на героя над владетеля на Другия свят (Мелеаган) отменя местните закони, тоест неговата радикална другост. В този смисъл изчезването на двата моста може да се тълкува като приобщаване на Гор към останалия свят.

66