Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 191

144. Красивата девойка с разкошния съд

Монсеньор Говен бил силно озадачен от случилото се. Седнал заедно с другите и се зарадвал като ги видял, потънали в църковни слова и молитви. Малко след това от стаята, накъдето отлетял гълъбът, излязла девойка, най-красивата, на която се бил любувал през живота си. Нейните коси били не вързани, а сплетени под формата на венец. Имала най-прекрасната глава и била надарена с всички прелести на женската красота. Излязла от стаята, като носела в ръце най-разкошния съд, който човешки очи са съзерцавали. Той имал формата на потир и девойката го държала над главата си, така че щом го видели, всички се поклонили. Монсеньор Говен се взрял в съда и оценил дълбоко неговото великолепие, но не успял да разбере от какъв материал е изработен. Не бил нито от дърво, нито от метал, още по-малко от камък, рога или кости. Монсеньор Говен бил напълно смаян. Сетне погледът му се върнал на младата девойка. Нейната хубост го удивлявала още повече от тази на съда, защото никога не бил виждал по-красива девойка. Потънал в толкова дълбоко съзерцание, че останал безразличен към всичко останало.

145. Масите, които се отрупват с храна. Опасното легло. Говен е ранен с копие, чието острие е в пламъци. Змията, змийчетата и леопардът. Двубоят между Говен и въоръжения рицар. Небесният хор. Завръщането на красивата девойка, пред която има две кадилници. Говен се събужда в една отвратителна каруца, теглена от невзрачен кон

При преминаването на девойката всеки коленичил пред светия съд. Изведнъж масите се отрупали с най-вкусните ястия, които можем да си представим, а залата се изпълнила с най-упойни ухания на подправки. Щом девойката свършила първата си обиколка пред масите, се върнала в стаята, откъдето дошла. Монсеньор Говен я проследил с очи възможно най-дълго. Когато се скрила напълно, погледнал към масата пред себе си, но не забелязал нищо, с което би могъл да подкрепи силите си. Масата била празна, докато всички останали имали пред себе си изобилие от храна, която сякаш се била появила отникъде. Тази гледка го озадачила. Не знаел какво да каже, нито какво да стори, тъй като не вярвал да е допуснал някаква грешка, обясняваща защо няма какво да яде за разлика от другите. Въздържал да попита, докато не раздигали масите.