Читать «Роман от XIII в. (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 173

— Без съмнение — отвърнал Матагран — това е истината и никога няма да повярвам в друг Бог освен в него. Сега зная, че той върна към живота моя брат Аргон и че като Него друг няма.

При тези думи присъстващите паднали до един в краката на Йосиф, като заявили на висок глас:

— Сеньор, ние се подчиняваме напълно на вашите решения. Ако сме действали налудничаво, водени от грешните си вярвания, сме готови да променим поведението си според вашите съвети и в бъдеще няма да сторим нищо против волята ви. Научете ни на закона, който трябва да следваме, и ни кажете как да правим това.

По този начин хората от замъка били въведени във вярата и били покръстени. Когато сенешалът, който ранил Йосиф в бедрото, видял, че всички се покръствали, споделил публично как му бил нанесъл удар и как мечът му се счупил.

— И аз мисля — заявил той, — че ще откриете другата половина в бедрото му.

Матагран веднага прегледал раната му и наистина намерил парчето от меча. Това силно го впечатлило и той го попитал:

— Сеньор, как може да се излекувате?

— Лесно, ако Бог реши, но най-напред вие самият ще се възстановите от раната в главата.

Тогава наредил да донесат останалата част от меча — дръжката и топката — изрисувал знака на истинския кръст върху раната на Матагран, която се затворила мигновено, и после извадил от собственото си бедро другата част. Присъстващите на тази сцена били удивени, защото не видели от раната да бликва нито капка кръв. Мечът бил толкова чист и бляскав, сякаш никога не бил пронизвал плът. Удивлението обхванало и целия народ. Когато видял двете части на меча, Йосиф се провикнал:

— Ах, меч, добър и красив, никога няма да бъдеш отново цял преди да те вземе в ръце този, който ще доведе докрай великите приключения на Светия Граал. Щом попаднеш в ръцете му, двете ти части ще се съединят веднага. Дотогава от частта, която прониза плътта ми, винаги ще се стича кръв.

Такова било предсказанието на Йосиф по повод меча. По-късно сарацините в укрепения град били въведени във вярата и покръстени. Аргон и Матагран били последни, което задържало Йосиф известно време в града. След като си тръгнал, те скрили меча в тези земи и го пазили ревниво. Аз го извоювах тази година по най-трудния начин. Знайте, че понесох много изпитания, преди да го завладея. От момента, в който го притежавам, мога да ви заявя, че той досега не е бил изваждан от ножницата си. Нося го винаги със себе си с мисълта, че съдбата може би ще ме срещне с човек, който ще бъде в състояние да върне целостта му. За вас дори таях най-големи надежди, защото в настоящия момент никой рицар не е почитан толкова. Щом вие не успяхте, не виждам кой може. Сега вече научихте защо той кърви и защо нося два меча. Ала знаете ли защо паднах на колене пред него? Защото съм убеден, че той е свещен, тъй като с него ще бъдат извършени приключенията на Светия Граал. Видях го да прави не едно чудо, откакто го нося със себе си.

— А защо го целунахте? — попитал Хектор.

— Защото, когато го целуна, той ме предпазва от всякакво смъртоносно нараняване за деня. И когато преди малко заявих на монсеньор Говен, че ми спаси живота, бях забравил за меча.