Читать «Ивен, Рицаря с лъва» онлайн - страница 5

Вторият период от рицарството на Ивен, който бих определил анахронично като социално, е посветен всъщност не на всички представители на аристократичното съсловие, а само на женската му половина. Това не е случайно. В общество като средновековното, където всички конфликти се решават със сила, апологията на рицарското съсловие е, формално погледнато, демонстрация на силата. Тази сила изпъква най-добре контрастно — на фона на „слабия“ пол. Бих казал — с извинение за тривиалната метафора, — че женските персонажи в романа са своеобразен лакмус, проявител на фигурата на рицаря закрилник. Впечатлението обаче е повърхностно. Не то определя моралното послание на романа. Зад мъжката сила Кретиен дьо Троа внушава по-дълбока и по-етична истина, която потвърждава и общата насоченост на куртоазната идеология: истинското мъжество е онова, което постига не война, а мир и хармония между представителите на двата пола. В тогавашното общество подобна хармония е рядкост. Но успехът на рицарския роман все по-успешно ще я налага и като социална норма.

В този смисъл етическият идеал, очертаващ хоризонта на рицарския роман, няма свой аналог в реалността. Нещо повече, романите откровено премълчават закономерностите — политически, религиозни, социални, — определящи облика на тогавашното общество. От тази гледна точка може да се каже, че социалната картина, изобразявана от романа, е по-бедна и ограничена от тази в епическите поеми — другия голям повествователен жанр по онова време. И тук ще цитирам Ерих Ауербах, който долавя много точно разликата в социалния обхват на двата жанра: „В епическите песни воините изпълняват определена функция в даден политико-исторически контекст […], например да защитават империята на Карл Велики срещу неверниците, да ги покоряват, да ги покръстват и т.н. Такива са политико-историческите цели, които обслужва феодалната класа, такава е воинската етика на бойците. Калогренан — тъкмо обратно: нито той, нито някой друг рицар на Кръглата маса, не изпълняват някаква политико-историческа мисия; феодалната етика вече няма политическа или дори практическа функция; тя е получила абсолютни измерения. Единствената й цел занапред е да реализира себе си.“

Абсолютизирането на етическото начало в рицарския роман има все пак и своя социален ефект. Като се абстрахира от конкретните исторически реалности, като се утвърждава като своеобразен категоричен императив, куртоазната етика в романа цели да наложи общ идеал, който да доближи рицарското съсловие, произлизащо от бедните слоеве на аристокрацията, до феодалната върхушка в лицето на едрите земевладелци и монархическите династии. Този процес стои в центъра на вниманието на Ерих Кьолер, който пише: „За да може мирогледът на дребното дворянство да се превърне в жизнен идеал, възприет от цялото общество и от една литература, която интерпретира и доразвива този идеал, е трябвало въпросните идеи да получат морално и по-общо измерение, тъй че да добият смисъл в очите на висшите дворянски слоеве, за да изглеждат не само приемливи, но и достойни те да ги следват.“ В Ивен откриваме представители на всички аристократични прослойки — от крал Артур и Ивен, син на крал Уриен, до гостоприемния васал и неговата дъщеря, при които нощуват Калогренан и Ивен на път за вълшебния извор. Всички те споделят една и съща ценностна система, придържат се към обща етика.