Читать «Ивен, Рицаря с лъва» онлайн

Кретиен дьо Троа

Ивен, Рицаря с лъва

Стоян Атанасов

„Ивен, Рицаря с лъва“ или социалното рицарство

С романа си Ивен, Рицаря с лъва Кретиен дава ново потвърждение за самобитния си талант. В актива му са вече Ерек и Енида и Клижес — две творби, които доказват възможностите на младия жанр да обвързва интригата с определена екзистенциална и морална теза. Над Ивен Кретиен дьо Троа работи през годините 1177–1181. По същото време пише и друг роман — Ланселот, Рицаря на каруцата. Успоредните творчески процеси навеждат писателя на идеята да кръстоса интригите на двете творби. Така Говен, герой от първостепенно значение в Ивен, отсъства продължително от повествователната сцена, защото е ангажиран в приключение, което стои в основата на сюжета на Ланселот, Рицаря на каруцата. Но само публика, която познава Ланселот, може да долови интертекстуалната игра в Ивен. Кретиен пише за „познавачи“, за читатели с литературна култура — предпоставка за пълноценното възприемане на повествователните му похвати. Този факт говори и за наличието на литературно, съзнание в социалната среда, за която е предназначен непосредствено романът.

За разлика от други негови творби, чийто пролог споменава изворите или поръчителите на започващия разказ, в Ивен подобни указания липсват. Липсва и пролог. Това не означава, че сюжетът е изцяло авторска инвенция. Имаме всички основания да смятаме, че е заимстван от келтската традиция. Нейните следи са размити, защото е разпространявана главно по устен път. По същия сюжет друг автор — англичанин или уелсец — пише през XIV в. разказа „Господарката на вълшебния извор“, включен по-късно в цикъла с келтски легенди Мабиногион. Сюжетно този разказ не само се покрива в значителна степен с романа на Кретиен, но и по всяка вероятност е изпитал прякото му влияние. Първоизточникът обаче не е творбата на Кретиен, а мит от устната келтска традиция, която през XII в. все по-често прониква и във Франция. Възможно е дори тя да се е зародила именно там, в западните области на континента, наричани Арморика. Преди повече от век видният френски медиевист Гастон Пари описва разпространението на тази традиция като спонтанен процес на културен обмен между островна Британия и областите Нормандия и Бретан: „Множество артуровски поеми, произлизащи от бретонски песни и разкази, се появяват […] в Англия към средата на XII в. Почти всички тези англо-нормандски поеми са загубени; за тях съдим по английските, уелските и най-вече френските им подражания.“ Всъщност, към сюжета на Ивен Кретиен дьо Троа е подходил така, както подхожда към всички свои романи: използва чут разказ, към който добавя други епизоди, за да изгради стройна фабула около една основна идея. На нея са подчинени както митичните и приказните елементи, взети главно от келтската устна традиция, така и други заемки — най-вече от класическата латинска литература. Към този изходен материал следва да споменем поне още две области — собственото творчество на Кретиен дьо Троа и историческата действителност. По повод на тях ще направя следните уточнения.