Читать «Ранни творби (Ранни творби)» онлайн - страница 4

Да вземем за пример Кретиен дьо Троа, най-значителния автор на рицарски романи през втората половина на ХІІ век. В пролога към романа си Клижес Кретиен изброява досегашните си творби, сред които споменава и един „разказ за крал Марк и Русокосата Изолда“. Фениса, героинята на същия роман, на няколко пъти заявява, че не иска да бъде като Изолда, с други думи не иска да спи едновременно със съпруга си и със своя любим. „Където сърцето, там и тялото“, отсича тя. Друг роман на Кретиен дьо Троа — Ерек и Енида — представя Тристан като един от рицарите в двора на Артур с думите: „Тристан, който никога не се смее“. Подобно на други френски автори Кретиен извежда името на героя от думата „triste“ (тъжен). От тези две споменавания на главните герои става видно, че Кретиен е познавал историята за Тристан и Изолда, че противопоставя Фениса на Изолда и че Тристан е олицетворение на тъга. Ала по толкова малко и откъслечни елементи ние не можем да съдим цялостно нито за Кретиеновия разказ за Марк и Изолда, който не е достигнал до нас, нито за Клижес или пък за Ерек и Енида. Автентичното представяне на словесното художествено наследство ни задължава преди всичко да разграничаваме ясно литературните факти от хипотетичните интерпретации или от субективните реконструкции.

В началото на ХХ век изтъкнатият медиевист Жозеф Бедие публикува своята реконструкция на романа за Тристан и Изолда от Томас. Творбата на Томас, за която ще стане дума и след малко, е достигнала до нас само под формата на няколко фрагмента. Бедие издава тези фрагменти и в същото време ги дописва така, както реставраторът изобразява заличената от времето фигура. Бедие запълва празнотите у Томас, заимствайки от други средновековни версии за Тристан и Изолда. Замисълът на Бедие е бил да предложи на читателя цялостен разказ. Подобен е бил и подходът на Виоле льо Дюк, големия френски архитект и историк на изкуството, организирал реставрирането на много средновековни паметници с цел публиката да добие пълна представа за първоначалния им вид. Основанието за реставрацията е в целостта, в пълнотата. След като предлага цялостна версия за живота и смъртта на Тристан и Изолда, вземайки за основа романа на Томас, Бедие прави и следваща стъпка по посока на читателската публика — изготвя адаптирано издание на съвременен френски на романа за Тристан и Изолда. То бе преведено и на български като първа среща на българския читател с легендата за Тристан и Изолда. В края на предговора си към адаптацията на Бедие изказах надежда, че тя ще бъде последвана и от български превод на най-ранните творби за Тристан и Изолда. Радвам се, че това става сега.

Най-ранните творби за Тристан и Изолда са достигнали до нас в непълен вид или пък пресъздават само отделен епизод от сюжета. Публикуваме ги тук, придружени от обяснителни бележки за улеснение на читателя. Такава е и целта на настоящия предговор. В него първо ще представя накратко тук преведените творби. Ще спомена и други, писани в други страни под влияние на френските. За нас те са от значение: там, където има празнота във френския текст, неговата адаптация на друг език може да хвърли полезна светлина.