Читать «Ранни творби (Ранни творби)» онлайн - страница 3

Внимание заслужава и трети разказ, най-ранните следи от който ни отвеждат в Южна Шотландия от VІІІ век. Според него Дрист, другар на легендарния Кучулайн, участва в битка срещу дракон. Разказът споменава също за вълшебното куче на героя, както и за едно джудже.

Тези разкази били разпространявани и в югозападните части на Великобритания, най-вече в Южен Уелс и в Корнуел. Оттам след завладяването на Англия от нормандците (1066 г.) те проникнали в централната и източната част на острова, преди да влязат в репертоара на странстващи жонгльори, които пътували често до Франция по повод на големите празници и панаири. Повечето от тях разказвали според публиката на келтски, на английски или на френски.

Въпросните разкази стават част от репертоара и на френските пътуващи менестрели. Впоследствие те получават и първите си писмени обработки на някой от романските диалекти във Франция. Какво знаем за най-ранното присъствие във Франция на историята за Тристан и Изолда? Известно е, че някой си Ла Шевр е написал своя версия, но тя не е достигнала до нас, а за него и за други негови творби не знаем нищо. Друго име, свързвано с тази тема, е на Брери. Той е разказвал за Тристан и Изолда в двора на графовете на Поатие през 30-те или 40-те години на ХІІ век. Косвени свидетелства за това, че легендата за Тристан и Изолда е била позната в Южна Франция, откриваме в песните на двама трубадури — Бернар от Вентадур и Реимбо от Оранж. Въпросните песни, композирани около 1170 г., споменават Тристан като образец на влюбен с нещастна съдба.

От тези бегли и откъслечни сведения можем да допуснем, че през един първи етап — 1130–1170 г. — легендата се е разпространявала във Франция под формата на устни разкази за отделни епизоди от живота на влюбените. Към края на този период се правят опити за обединяване на епизодите в цялостен разказ, моделът, за който е зададен от новопоявилия се роман. Романът имал амбицията да предложи пълна биография на героя — от раждането до неговата смърт. За кой роман всъщност става дума?

Като се опират на твърденията на разказвачите от по-късен период, че те следват или се разграничават от своите предходници, редица медиевисти допускат съществуването на един първи роман, наричан най-често архетип. Според Жозеф Бедие например въпросният архетип, сътворен в средата на ХІІ век, е изиграл ролята на матрица, от която са произлезли пряко и независимо една от друга всички следващи творби на тази тема. Хипотезата звучи логично. Но от този роман-архетип няма и следа. Трябва ли тогава да приемаме, че го е имало така, както астрофизиците допускат съществуването на черни дупки, макар и да не могат да ги наблюдават пряко? Отговорът следва да бъде положителен, ако изхождаме от принципното разбиране, че всяко тълкуване на художествената творба е хипотетично. И все пак, интерпретационните хипотези биха били и по-правдоподобни, и по-достъпни за проверка, ако се позовават на действително съществуващи текстове.