Читать «Ранни творби (Ранни творби)» онлайн - страница 148

191

Ст. 2286: Тази случка не се потвърждава от никой от достигналите до нас варианти. Както се вижда след малко, Томас описва срещата на Тристан с рицаря Тристан Джуджето по съвсем различен начин.

192

Ст. 2288: Според Томас смъртно раненият Тристан праща в Англия не Говернал, когото всички познават в кралския двор, а Каердин. Всяко различие спрямо предходните разкази се легитимира с претенции за правдоподобие.

193

Ст. 2363: Въпросният Тристан с прозвище Джуджето видимо не е джудже (вж. ст. 2338). Прозвището би могло да се тълкува като неспособност да се справи сам с похитителите на своята любима. В други романи (Айлхарт, Брат Робер) косвеният виновник за фаталното раняване на Тристан с отровно оръжие е друг персонаж.

194

Ст. 2369: Името Естут на старофренски означава „невъздържан“, „силен“. Враговете на Тристан обикновено олицетворяват съчетание на надменност и физическа сила (например Морхолт; великана, племенник на Надменния, който колекционира кралски бради, Урган Космати и др.).

195

Ст. 2506: Всеки път, когато Тристан бива ранен с отровно оръжие (копието на Морхолт, езика на дракона, копието на един от братята на Естут Надменни) и е на прага на смъртта, спасението може да дойде единствено от Изолда. Символиката на този повтарящ се мотив е ясна: отровната рана изважда героя от обичайната му автономност, поставя го в зависимост от любимото същество. От своя страна, като спасява Тристан, Изолда се утвърждава като негов най-важен жизнен принцип. Наслагването на двата символични реда — на болестта и изцелението, на любовното желание и неговото уталожване — се среща често в любовната лирика от Овидий насам. Новият жанр — романът — възприема този мотив. В контекста на премеждията на Тристан и Изолда отровната рана и любовното биле образуват сдвоен символ, както ясно се вижда и от думите на Тристан (ст. 2641–2652).

196

Ст. 2728: Мотивът за бялото платно на кораба е използван от Плутарх в животописа му на гръцкия герой Тезей. На връщане в родната Атика героят забравил да вдигне бялото платно в знак, че е жив и здрав. Баща му Егей разпознал приближаващия се кораб и като видял, че е без бяло платно, от отчаяние се хвърлил от морската скала.

197

Ст. 2762: И тук Томас запазва обичайната си дистанция и се въздържа да изказва лично мнение. Задоволява се с общоприетите твърдения за любовта, прерастваща в омраза.

198

Ст. 2812: Томас въвежда значителна промяна в мястото на действието: дворът на Марк вече не е в Корнуел (Лансиен или Тинтагел), а в Лондон. От местен крал на Корнуел Марк е станал крал на Англия. Зад тази „промоция“ на Марк се долавя стремежът на Томас да възхвалява кралския двор в Лондон на Хенри ІІ Плантагенет, където по всяка вероятност писателят е пребивавал.

199

Ст. 3087: В отчаянието си Изолда мечтае да бъде погълната от риба, която после да глътне и Тристан, тъй че двамата да останат завинаги заедно в морската бездна. Думите й са симетрични на казаното от Тристан/Тантрис в «Лудостта на Тристан» за морските родители на героя. Като символ морето разделя и в същото време свързва влюбените. Предисторията на тяхната любов отрежда важно място на двете пътувания по море на Тристан от Корнуел до Ирландия. Морето е също мястото на фаталната сцена с любовния еликсир, който свързва до живот двамата герои. Във финалния епизод Томас го представя като възможно място за единението в смъртта.