Читать «Ранни творби (Ранни творби)» онлайн - страница 146
Тристан и Изолда
178
Между края на предишния епизод и началото на този се е случило следното: срещата на Каердин с Бранжиен поставя началото на тяхната любовна връзка; присъствието на Тристан и Каердин в кралския двор е разкрито и двамата са принудени да бягат; Кариадо пуска слух, че Каердин бяга от Бранжиен, след като я е прелъстил, и че отказал малодушно да премери силите си с него; Бранжиен е силно разгневена, защото се чувства изиграна от Каердин.
179
Ст. 1442: След като Бранжиен е трябвало да мине за Изолда в първата брачна нощ, кралицата се опасява компаньонката й да не разкрие измамата. Затова нарежда на свои хора да я отведат в гората и да я убият. Състрадателните мъже пощадяват Бранжиен, а междувременно Изолда се разкайва за първоначалното си намерение. Накрая двете се помиряват.
180
Ст. 1478: Безскрупулна сводница от едноименното фаблио, за чиято популярност съдим и по факта, че името на героинята вече е станало нарицателно.
181
Ст. 1773: Читателят не знае какво е намислила Бранжиен. Очакването тя да злепостави пред Марк своята господарка не се оправдава. Ще станем свидетели на рязък обрат, който подхожда повече на комичните театрални жанрове. Но те още не са се обособили като самостоятелни художествени форми. Комичните елементи в сериозните жанрове показват, че бъдещите моралите, соти и фарс вече са в зародиш.
182
Ст. 1935: За втори път Тристан се дегизира като прокажен. Мотивът за проказата присъства и в епизода с Ивен и стоте прокажени, на които Марк предава Изолда, вместо да я изгори на кладата (вж. Берул). Проказата символизира преди всичко маргиналност, изключване от обществото. Като маска на Тристан тя е, от една страна, последица от любовта му с Изолда (вж. диалога между Марк и Тристан в романа на Берул, ст. 3746–3777); от друга, тя символизира промяната, настъпила у Тристан до неузнаваемост, откакто живее под властта на всесилното любовно чувство. За разлика от Тристан Ивен и стоте прокажени олицетворяват не любовта, а болезнената похотливост.