Читать «Ранни творби (Ранни творби)» онлайн - страница 12

След като пият от любовното биле и пламват от взаимна страст, Тристан и Изолда биха могли да заживеят заедно, да се оженят (най-вече в Ирландия, за което всички предварителни условия са били налице), да бъдат щастливи и да имат много деца… Ако сюжетът се развиваше в тази посока, би се получила една любовна идилия, тоест разказ за безметежно щастие и безконфликтно съществуване. Ако разказът се фокусираше върху Марк и неговото раздвоение между закона и чувствата, би се получила истинска трагедия. Ала романът не е трагедия, а драма, изправяща един срещу друг брака и любовта. Първият крах, който илюстрира романът, е на брака. Бракът на Марк с Изолда започва с прикриване на истината (за питото вълшебно биле на любовта), прибягва до измама (Бранжиен в съпружеското легло през първата брачна нощ вместо младоженката с отнета девственост), протича като низ от измами от страна на Изолда и се крепи благодарение на поредица от умишлени самоилюзии от страна на Марк. Не по-малко компромисен е и бракът на Тристан с Изолда Белоръката. Решението да се ожени за девойката Тристан взема в момент на самоизмама, въобразявайки си, че Белоръката ще замени Русокосата, защото й прилича. Впоследствие ще бъде принуден да крие непрекъснато истината пред своята съпруга.

Крие ли конфликтът между брака и любовта друг конфликт, по-дълбок и по-радикален? Мисля, че не. Повдигането на този въпрос има за цел да ни опази от свръхинтерпретации, каквито редица коментатори допускат в модернистичното си усърдие. Както вече отбелязах, Тристан и Изолда не жадуват да променят света, в който живеят. Искат само да могат да се обичат. Впрочем любовта им претърпява известна еволюция, поне привидно. Тя започва с любовния еликсир, на чиято вълшебна сила никой не може да устои. Еликсирът е фаталност. Който е пил от него, губи свободната си воля. И наистина под неговото въздействие любовниците ще проявяват забележителна находчивост и изобретателност, за да уговарят тайните си срещи и да се измъкват от трудни ситуации. Но те са лишени от свободата да се обичат или да не се обичат. В това се състои и съществената отлика между любовта на Тристан и Изолда и т.нар. fin’amor (изящна, рафинирана любов), за която пеят трубадурите и труверите. Fin’amor предполага свободен избор и съзнателно съблюдаване на определена етика. Нещо повече, при нея е важно не физическото присъствие на любимото същество, а духовното пречистване и извисяване под въздействието на любовното желание. Тристан и Изолда нямат избор. Любовта е техният основен биологичен закон. Заради него жертват всичко останало — морал, семейство, социална среда.